Opel Insignia GSi - грешно ли е да си балансиран

Трябва да признаем, че Opel никога не е била от автомобилните марки, които свързваме със страст. И може би точно това и е най-хубавото.

Страстта е чудесно нещо, но за да я постигнат, дизайнерите и инженерите често правят доста компромиси, които имат свойството да натоварват ежедневието ни.

Най-яркият и краен пример за това е култовото Lamborghini Diablo, което изглежда извънземно добре, но е почти невъзможно да го караме на заден ход, защото видимост практически липсва. Колите на Opel никога не са имали такъв проблем, поради простата причина, че те не обичат крайностите.

Компанията от Рюселсхайм винаги се е движила в средата на спектъра, търсейки баланс - между външен вид и функционалност, между динамика и добър разход на гориво, между цена и качество.

Източник: Opel

Макар и доста изкушаващ, този път е донякъде хлъзгав, защото съществува риск създаденият автомобил да няма своя идентичност, свой характер и свой дух. Този сценарий бе доста често срещан в историята на Opel, но стига толкова. След попадането си под шапката на Peugeot, германците очевидно поеха по нов път, опитвайки се да се дистанцират от миналото. И то доста успешно.

Стигаме и до новия Opel Insignia, който продължава да жонглира добре между качествата и компромисите, но вече има доста по-привлекателен външен вид и ясно изразен характер. Особено когато на задния капак има три добре познати, но позабравени букви - GSi.

ЗА КАКВО ГО БИВА

Opel Insignia GSi заслужава ярък цвят. Не просто защото външният му вид го изисква, но и защото разполага с 260 к.с. под капака. Не, това не е спортен автомобил, нито такъв, който ще ни изправи косите с ускорението си, но пък има онзи живец, който кара всеки шофьор да се усмихне зад волана.

Източник: Opel

С тази кола трудно бихме се почувствали не на място. Поради простата причина, че тя се чувства в свои води в почти всички условия. Разбира се, със съответните компромиси. Така Opel Insignia GSi е чудесен за дълги пътешествия, защото разполага с необходимия ресурс от мощност, с която да улесни всичките ни изпреварвания, а интериорът е достатъчно широк и удобен, за да няма мрънкащи в купето.

Ако пък се улисаме в шофирането и изненадващо се озовем на изоставено летище или на участък от немски аутобан без ограничение на скоростта, колата пак няма да ни предаде. Има бутон Sport, който трудно бихме определили като спортен режим, но все пак реакцията на педала на газта се обостря, а управлението става една идея по-директно. Максималната скорост пък е съвсем приличните 250 км/ч.

Източник: Opel

Какво става обаче, ако предпочитаме градските забавления. Ами пак сме на мястото си в Opel Insignia GSi. Това е чудесен автомобил, с който няма да се срамуваме да спрем директно пред ресторанта. От друга страна управлението е леко, парктроник и серия от камери ще ни помагат при маневрите и паркирането, а завиващите фарове ще ни подсказват какво следва зад завоя в тъмния подземен паркинг.

Дотук добре. А ако изведнъж обаче ни щукне, че искаме да отидем на риболов, тогава трябва ли да търсим друг превоз? Всъщност не, защото Opel Insignia GSi не е твърде нисък, а и разполага с четири задвижващи колела.

Източник: Opel

Всички знаем, че красотата на ходенето по въже се крие именно в баланса. Умеещите го не са най-бързите бегачи, нито най-добрите на дълъг скок, нито пък са най-силните хора, които познаваме. Но това, което правят, е да съчетават компоненти от всички тези дисциплини и да ги владеят на достатъчно добро ниво, за да направят нещо, което никой спринтьор, например, не може.

С Opel Insignia GSi е същото - той е еднакво добър в куп различни ситуации и еднакво компромисен в същите. Но хубавото му е, че е и гъвкав - може да го използваме за какво ли не, и той да продължи да се чувства на мястото си.

Източник: Opel

КАКВИ СА МУ ПРОБЛЕМИТЕ

Както вече стана въпрос, трите букви GSi не са тук, за да ни покажат, че това е спортен автомобил. Същото обаче не може да се каже за седалките, които са с изключително агресивна визия. Изглеждат страхотно и сякаш подканват шофьора да се намърда зад волана и да натисне педала на газта до долу. Но... бидейки толкова агресивни и широки, облегалките почти изцяло блокират обзора напред на седящите отзад хора, което предизвиква известен стомашен дискомфорт у по-чувствителните от тях. Смятаме, че толкова агресивни седалки не са необходими на Insignia GSi.

Другият проблем се крие и в най-голямото качество на колата - балансираността й. Усеща се динамична и бърза на магистрала, но в същото време воланът е твърде мек и не дава достатъчно обратна връзка, за да се доверим на колата напълно.

Източник: Opel

Ауспухът пък е толкова тих и ненатрапчив, че чак дразни. Някак си, когато се приближаваме към червен Opel Insignia GSi с всички допълнителни аеродинамични елементи и огромните хромирани трапецовидни тръби отзад, след това отворим вратата и седнем в почти състезателната седалка, очакваме, че като натиснем бутона Start, все пак ще чуем нещо. Уви, чува се същият звук като всяка друга средностатистическа кола. А всички знаем, че любовта на шофьора минава и през слуха.

Източник: Opel

ОТРЕЗВЯВАНЕ

И все пак не бива да забравяме, че красотата е в баланса. С Opel Insignia GSi получаваме мултифункционално средство за пътуване, придвижване и дискретно забавление, каквото трудно можем да намерим на пазара. Спортните коли са доста непрактични и натоварващи за каране в града, джиповете с 4х4 обикновено се поклащат в завоите като гондола, а градските автомобилчета са... просто автомобилчета.

Opel Insignia GSi има смелостта да вземе по малко от всички тях, без да се изкуши да залитне в грешната посока. Обичаме и ценим този разум в нея.