Щом уикендът започне да ни намига заговорнически иззад срядата или ни изскочи възможност за по-дълга почивка, на момента сме готови да станем и да тръгнем. Само и само да сменим градската среда с нещо непознато и различно. Често обаче се чудим къде да отидем.
Знаем, че повечето хора са точно като нас - обичат разнообразието и са любопитни. Затова и си набелязахме три места с много история, но от три различни периода. Те могат да бъдат посетени и наведнъж, макар че ще са нужни малко повече от два почивни дни. Но пък са добър вариант за няколко последователни уикенда. И ще паснат идеално както на пътуване с приятели, така и на семейна екскурзия.
Регионален етнографски музей на открито "Етъра"
При първа прогноза за по-сухо и подходящо за разходки време, тръгваме първо към "Етъра". Би било жалко свити от студ да притичваме между капките по тесните му каменни улички и да пропуснем някой и друг детайл от отлично пресъздаденото градче от възрожденската епоха.
"Етъра" се намира само на 8 км от Габрово. Строежът му започва още през 1963 г. покрай притока на река Янтра - Сивек. Първо се реставрират съществуващите тогава сгради - воденица-караджейка, валявица и тепавица.
После се изграждат нови архитектурни образци на домове, занаятчийски ателиета, дюкяни и кафене, типични за централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век.
Комплексът отваря през 1964 г. и днес предлага богата и неповторима колекция от съоръжения, които са се задвижвали от близките водоизточници и са били неразделна част от бита на балканджиите - една от седемте етнографски групи в България.
Именно с помощта на тази вадищна система нашите предци са обработвали метал, кожа, дърво, вълна и глина, като сами са създавали куп предмети от всекидневието. Но дори и днес можем да видим как са ги изобретявали старите майстори в местните работилници.
Защото техните съвременни наследници в занаятите шекерджийство (сладкарство), куюмджийство (обработка на благородни метали), тъкачество, грънчарство, дърворезбарство и т.н. творят с невероятен хъс и обиграна сръчност. А и винаги са готови за един бърз исторически преглед на майсторлъка, в случай че не сме и чували за него.
Домакините на комплекса са изключително дейни и непрекъснато организират фестивали и всякакви любопитни събития, свързани със занаятите. Подходящи и за големи, и за малки. И не пропускат да ги обявяват на официалната си страница във Facebook.
След това завръщане в миналото, правим скок във времето и се отправяме към един от първите храмове, построени след демократичните промени през 1989 г.
Храм-паметник "Света Петка Българска"
Храмът отваря врати през 1994 г. и се намира в село Рупите, на 10 км от град Петрич. Негов основен ктитор (дарител) е българската пророчица Вангелия Гущерова, по-известна като Ванга (1911-1996 г.). Тя прекарва последните 20 години от живота си именно в това село, затова и къщичката й също е част от местните забележителности.
Самата баба Ванга избира местоположението на "Света Петка Българска", защото приживе усеща нещо особено в това място. То зарежда с енергия, както нея , така и всеки, който го посети. В същото време тук витае и едно необикновено спокойствие. А храмът е кръстен на Света Петка, след като тя се появява в привиденията на пророчицата и й казва да го построи точно тук.
Село Рупите е сгушено в подножието на планина Кожух, която се намира в периферията на угаснал вулкан. Това обяснява и изобилието на минерални лечебни извори в околността и в двора на комплекса.
Църквата е изографисана безвъзмездно от художника Светлин Русев, който оставя своя неповторим почерк в рисунките и не следва каноните на Църквата.
Стигнали веднъж до храм-паметника "Св. Петка Българска", някак си съвсем естествено започваме да се замисляме за почивка в курорт с минерални извори. Естествено, веднага се сещаме за Велинград.
Велинград
Намира се в Чепинската котловина, в Родопите, и е сред любимите ни места не само заради лечебните свойства на местните минерални извори, но и заради красивата природа и чистия планински въздух.
Всъщност, именно в Чепинската котловина се намира и най-голямото находище на термални извори в България - в и около Велинград те са близо 80 на брой, а температурата им варира от 26 до 98°С.
Водите са от типа слабоминерализирани, което ги прави подходящи както за консумация, така и за лечението на стотици заболявания - от нервната през храносмилателната до дихателната система. И като казваме "стотици", въобще не преувеличаваме.
Заради това природно богатство в района е имало селища още от дълбока древност. Археологическите находки показват наличието на римски бани, а писмените документи доказват, че редица князе и царе са идвали често тук, за да разпуснат в минералните извори.
Около Велинград е пълно със забележителности, през които можем да минем на път за вкъщи. На няколко километра от него се намират защитеният парк Клептуза и едноименният карстов извор, пещерата Лепеница (на 11 км), средновековната крепост Цепина и живописното селце Юндола.
Разбира се, никой не трябва да си тръгва от оттук, без да е опитал и прословутите гозби на велинградчани. Боб софенка, боб с чекане (червено цвекло), дупени картофи, зелени чушки, пълнени със сирене, сланина и лук, и изпечени на жар, сирене по касапски (с лук и червен пипер). Капамата се разбира от само себе си. Както и овнешката пържола.
