Без значение в кой сезон сме, никога нямаме против да сме сред природата - за да замени притискащите ни срокове със спокойствието на хоризонта, блъсканицата в метрото с простора на поляните и несигурността на ежедневието ни с увереността на планинските пътеки.
В последните години всички преоткрихме природните паркове на България като чудесно място за отдих, за нови преживявания и запомнящи се приключения.
Но като че ли Природен парк Беласица все остава встрани при планирането на уикенд сред природата. Вероятно защото местността придобива статута си сравнително скоро - през 2008 г. Но и оттогава районът е не просто гранична зона с Гърция и Република Северна Македония, а нещо много повече.
Ако за момент оставим числата да говорят вместо нас, те биха казали следното: на територията на парка има около 1200 растителни вида, 1500 вида безгръбначни, около 180 вида гръбначни животни, а видовете при птиците са около 120. Водопади също има, но тях не сме ги броили.
Тази статистика идва с една единствена цел - да ни покаже, че парк Беласица трябва да бъде преживян от първо лице. А маршрутите да го направим не са никак малко.
Тематичните, освен интересни имена, носят и много добавена стойност. Тези за напреднали пък ще изпотят и по-сериозните ентусиасти. Но нека все пак започнем по-лекичко.
"Животът на кестена"
Винаги ще свързваме кестените с есента и със спомените от детските игри през този сезон. Затова и тази тематична пътека ни гарантира голямо количество и от двете.
Разходката започва от Коларово, където в самия център на селото има специална информационна табела, която разяснява малко повече за маршрута. След църквата "Света Неделя" да следваме синята маркировка.
Пътеката е кръгова, а за изминаването ѝ са необходими малко повече от два часа. По продължението ѝ ще преминем през една от най-добре запазените кестенови гори в природния парк. От информационни табели пък ще научим повече за кестените и видовете, които се извисяват високо над главите ни.
Краят на пътеката ще познаем лесно, защото ще се натъкнем на малко езерце, което местните наричат Гьолчето. Макар и малко, то е единственото естествено езеро в планината.
"Кълвачите - пазители на горите"
Само на около 10 км от Коларово е село Габрене, където се намира доста по-кратката, но не по-малко интересната пътека Кълвачите - пазители на горите.
За изминаването ѝ ще ни е необходимо по-малко от час, а освен приятна разходка сред природата, ще чуем и видим и пазителите на горите - кълвачите.
Тук по продължението на пътеката отново има информационни табели, от които ще научим защо тези птици са толкова важни за екологичното равновесие в горите. Не се надяваме да срещнем Уди Кълвача, но пък със сигурност ще видим някой негов братовчед.
"Пътеката на мравката"
От деца знаем, че мравките могат да носят товар, който е с няколко пъти по-тежък от собственото им тегло. Знаем също, че червените горски са много важни за екосистемата във всяка една гора. А ако поемем по Пътеката на мравката, ще научим още подробности за живота и значимостта им. Естествено, от няколкото информационни табели по продължението ѝ.
Пътеката започва от хижа Конгур, а разстоянието, което трябва да изминем в двете посоки, е около четири километра. Иначе казано, за около час и половина и в зависимост от темпото, разбира се.
Разстоянието от град Петрич до самата хижа е около 18 км, а за по-напредналите има и друга опция. От хижа Конгур може да започне поход към връх Конгур (1990 метра), който ще ни отнеме около два часа.
По-голям залък е покоряването на връх Радомир (2029 метра), който е и най-високият връх в Беласица. Походът до там е двойно по-дълъг и подходящата екипировка би улеснила живота на всеки.
Маршрути за напреднали
Ето тук има един, който би предизвикал интерес дори у Беър Грилс. Става дума за Петрич - м. Папреница - вр. Конгур - вр. Радомир - вр. Тумба - Скрът. Малко след ресторант "Райски кът" трябва да поемем по черен път и да следваме жълтата маркировка.
Общото разстояние на маршрута е около 55 километра. И освен ако не сме свръхчовеци, едва ли ще го изминем за по-малко от 17-18 часа. Няма кой знае колко трудни за преминаване участъци, но пък заради дължината си не е подходящ за начинаещи. Разделянето на похода може да се случи с нощувка на палатка при местностите Щаба, Овчарника или Змиярника.
Макар и в планината, добре е да носим личните си документи, защото маршрутът преминава в близост до границата и вероятността от проверка за самоличност не е изключена.
Ако този ни се струва твърде голям залък, може да пробваме с друг маршрут, чието удобство е, че е кръгов, а изминатото разстояние доста по-малко.
Става дума за Петрич - м. Папреница - вр. Конгур - х. "Конгур" - Петрич. Грубо казано, един работен ден би бил достатъчен, за да изминем трасето, което е с дължина от 26 километра.
Не пеш, а с колело
Разходките са супер, но за любителите на по-силни усещания и различни преживявания природен парк Беласица предлага и над 10 веломаршрута с различна степен на трудност. Но преобладават тези, подходящи за наистина добре подготвени колоездачи.
Най-дългият е над 80 километра и ако се пуснем по него, ще направим една своеобразна обиколка на парка. Но не само в подножието, защото има и доста сериозни изкачвания. Повече информация за всички маршрути може да бъде намерена тук.
