След еуфорията покрай българския отбор по волейбол, който стана втори на световното първенство във Филипините, имаме пореден повод за национална гордост. Този път ни го донесе Карлос Насар, който отново доказа хегемонията си и грабна златото на Световното по вдигане на тежести в Норвегия в категория до 94 кг.
Това е трета поредна световна титла за спортиста и този път си я спечели, поставяйки и нов рекорд в изтласкването с цели 222 кг. Карлос Насар отново записа името си със златни букви в историята, пяхме националния химн през сълзи от щастие и за пореден път успяхме да покажем на света, че у нас все още се раждат шампиони, въпреки всички изпитания, пред които е поставен родният спорт.
А по повод световното злато на 21-годишния щангист си припомняме за още пет други велики постижения от нашата спортна история, които е добре да не забравяме, защото са още пет повода за национална гордост.
Борис Георгиев
По-известен като Моката, боксьорът, роден в бивши румънски територии, носи първи медал за България на олимпийски игри. Това се случва в Хелзинки през 1952 г., когато става трети в категорията до 75 кг. Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 г. и към Атина за игрите през 2004 г. По време на спортната си кариера изиграва общо 289 мача, 54 от които международни.
Никола Станчев
Известен най-вече с прякора си Бай Кольо, той е състезател по борба в свободния и класическия стил и е първият българин, спечелил олимпийско злато за България. Роден през 1930 г., той става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. на Летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. Именно благодарение на него българският химн прозвучава за пръв път на най-големия спортен форум.
Източник: iStock
България има дълги традиции в борбата
Норайр Нурикян
Често и неслучайно го наричат най-великия щангист в историята на българския спорт. Той е двукратен олимпийски шампион - от Мюнхен 1972 г. и Монреал 1976 г. Освен двата златни медала от олимпийски игри, има и цели четири световни рекорда, с които се записва в историята на световните щанги. През 2008 г. получава и Орден "Стара планина" I степен за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.
Таня Богомилова
Тя става златен медалист на Летните олимпийски игри в Сеул 1988 г. в категорията 100 метра Бруст. И до днес, 37 години по-късно, е единственият български плувец с олимпийско злато. Само четири секунди я делят и от нов световен рекорд. А когато тя се изкачва на най-високото стъпало на почетната стълбица, на второ място е още една българка - Антоанета Френкева. Богомилова има в актива си и три медала от европейски първенства.
Източник: GettyImages
Таня Богомилова на европейско първенство през 1985 г.
Йорданка Донкова
Родната лекоатлетка печели златен медал на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. и бронзов в Барселона през 1992 г. на 100 м с препятствия. Златото си печели с рекордно време от 12.38 секунди, което е подобрено чак на 7 август 2012 г. на Летните олимпийски игри в Лондон с три секунди. На стадиона на "Берое" през 1988 г. пък тя успява да избяга 100 м с препятствия за 12.21 секунди - рекорд, който е подобрен чак през 2016 г.
Той нарежда спортистката сред 10-те най-дълго задържали се световни рекорди в леката атлетика заедно с непобедимите 2.19 сантиметра на Стефка Костадинова в Скока на височина. Донкова има и четири световни рекорда и четири медала от европейски първенства. През 2012 г. е удостоена с орден "Стара планина" I степен " за големите си заслуги в областта на физическото възпитание и спорта.
Разбира се, има още много имена на български спортисти, които е важно да споменаваме често и да не забравяме, защото те са дали всичко от себе си, за да накарат народа си да се гордее с тях. Сред тях са както Стефка Костадинова, така и най-добрият ни скиор Петър Попангелов, сестрите Малееви, Йордан Йовчев, Екатерина Дафовска, Евгения Раданова и много други. Защото България е страна, която е раждала и продължава да ражда шампиони.
