След броени дни, на 21 юни, ще посрещнем астрономическото лято. А малко преди настъпването му от Световната здравна организация излязоха с притеснителни данни за ефекта от горещините. От там ги наричат "тихият убиец", който е отговорен за повече от 200 хиляди смъртни случая в Европа от 2022 г. насам.
На фона на това твърдение в последните седмици на много места в Европа бяха отчетени горещи вълни и няма как да не се питаме какво ни чака от тук насетне - и в близко, и в по-далечно бъдеще. За повече яснота по темата потърсихме доц. д-р Лилия Бочева - директор на Департамента "Метеорология" в НИМХ.
За lifestyle.bg тя поясни, че Европа остава най-бързо затоплящият се континент, а причините за това са няколко. Първата е близостта до Арктика, районът с най-бързо нарастващи температури в световен мащаб. На второ място е намаляването на ледниците. Влияние оказва и един интересен феномен - поради предприетите мерки, въздухът в Европа е по-чист и по-чистият въздух до някъде подпомага затоплянето.
Източник: iStock
Причината е, че частичките, замърсяващи атмосферата, играят ролята на огледало за слънчевите лъчи и ги отразяват обратно. А когато тяхното количество намалее, по-голяма част от слънчевите лъчи достига до земната повърхност и я затопля повече.
Разбира се, няма как да се пропуснат и други фактори, свързани с човешката дейност, като например презастрояването, обезлесяването и заличаването на зелените площи в градовете. Защото именно дърветата са естественият "климатик", който намалява усещането за жега навън и реално намалява градусите.
А като говорим за градуси, според доц. Бочева затоплянето е факт и за България, температурите също нарастват след средата на 80-те години на 20 век. Въпреки това при нас няма подобрен температурен рекорд за страната, както това се случи в много страни от Западна и Централна Европа.
Източник: iStock
За България, както и за болшинството от Балканските страни, рекордните стойности на температурата са регистрирани през миналия век и все още не са подобрени.
"Районът на Югоизточна Европа, където е и България, е един от най-бързо затоплящите се райони на континента, като същата тенденция е валидна и за нашата страна в частност", пояснява тя. И опровергава широко разпространеното твърдение, че всяко следващо лято е по-топло от предишното. Обяснява ни, че лято 2024 например е било по-топло от лято 2025 и се е откроило с продължителни горещи вълни в много райони на цяла България.
Дали и в следващите месеци можем да очакваме подобни явления - разбира се. Но не бива да забравяме, че често има разлика между отчетените температури и усещането за по-топло време, което е свързано с факторите на околната среда, най-вече градската.
Източник: iStock
Например преди в София е имало зелени коридори, които да подпомагат движението на въздушните маси, а сега положителното влияние на природата върху самата нея намалява. Въпреки това, според доц. Бочева, столицата ни е добър пример за зелен град и е редно това да се запази така.
Конкретно за България е пресилено да говорим за температурни рекорди в последните години, а по-скоро за вече споменатите горещи вълни, които също оказват силен негативен ефект върху хора, животни и растения. Особено когато както обикновено са в комбинация с горещи нощи с високи температури, които не позволяват на организма да си отпочине.
Доц. Бочева подчертава, че и най-рискови и предизвикателни са преходните периоди, когато имаме високи температурни амплитуди и от студено време рязко преминем на топло, нещо което се случва често през последните години.
Източник: iStock
Все по-чести са и случаите на интензивни проливни валежи, водещи до локални наводнения. Съществува и ясно изразена тенденция при зимните валежи, свързана с нарастващите температури - увеличават се валежите от дъжд за сметка на тези от сняг. Що се отнася за рекорден 24-часов валеж за България, то той отново е измерен не през последните години, а в средата на миналия век.
В последните дни се говори все повече и за климатичното явление Ел Ниньо, което отново се активира в Тихия океан, както се случва през определени периоди от време. Доц. Бочева е категорична, че неговата поява не влияе съществено върху времето в България и темата не бива да се преекспонира.
Често чуваме и притеснителни прогнози за бъдещето на планетата и тя потвърждава, че при най-неблагоприятния климатичен сценарий за България се очаква повишение с до 4-5 градуса на средногодишните температури. И така един продължителен процес на затопляне на планетата, който става по-интензивен след началото на индустриалната епоха, може да доведе до наистина притеснителни последствия за бъдещите поколения, особено ако ефектът от човешката дейност върху природата не бъде контролиран.
На прага на астрономическото лято доц. Бочева дава и една препоръка към читателите на lifestyle.bg. "Съветът ми е да се следят прогнозите за времето и да се съобразяват с обявените предупредителни кодове и препоръките, свързани с тях - например за избягване на разходките и за ограничаване на работата навън в най-топлите часове от деня".
