Традиционните гозби са като историческите събития - всяка замесена страна има своя версия за тях и е готова да я защитава със зъби и нокти. А когато става дума за балканска национална кухня, каквато е българската, нещата стават още по-сложни.
Като страна, която се намира на кръстопътя между Европа и Азия, България е приела, смесила, попила и развила кулинарни традиции както от предците си - прабългари и славяни, така и от завоеватели, от просто преминаващи през земите й или от съседи.
Затова и в кухнята ни се смесват свежи летни вкусове като таратор, чушки бюрек и шопска салата с ястия с по няколко вида месо, обилно количество подправки и една камара ритуали, свързани с приготвянето им.
В края на зимата и на ръба на пролетта, ние събираме накуп специалитети, които се радват не само на единодушно родно и чуждо одобрение, но и имат силата да сгряват и душата, и тялото на всеки опитал ги.
Катино мезе
Да отидеш до Банско и да не ядеш катино мезе, е като да идеш до Рим и да не видиш папата. Защото си е чисто прегрешение да не хапнем поне веднъж в годината тази ароматна гозба, която е колкото проста, толкова и гениална.
Месо (свинско или пилешко) се запържва в масло - повтаряме "масло, а не олио". Това е тайната на идеалното катино мезе. После се добавят гъби и лук, задушават се и всичко се прехвърля в глинен съд, с който се запича във фурната. Не знаем за вас, но ние съвсем огладняхме.
Кавърма
И докато сме на тема "месо с лук", няма как да пропуснем кавърмата. По радомирски, по копривщенски и дори по старобългарски - рецептата на запържено свинско с праз или кромид варира от регион на регион. На някои места дори я поднасят, завита в омлет.
Ние я предпочитаме по класическия начин в компанията на каничка червено вино, пукаща камина и добра компания.
Шкембе чорба
Няма уважаващо себе си крайпътно заведение в България, което да не предлага тази "шокираща" за префиненото западно небце супа. Само от три съставки (телешко или свинско шкембе, мляко и масло), тя е способна да проясни главата на попрекалил със спиртните напитки, да стопли премръзнал от снежните писти и да засити любителите на питателна, но ниско калорична храна.
Да, шкембето е полезно - то съдържа колаген и чист протеин, както и калций от млякото. Освен това не се пържи - категорично го смятаме за подходящо за диета! И за задължителна храна в България, макар негови разновидности да се срещат в турската (откъдето е името му), сръбската, румънската и македонската кухни.
Пататник
А сега към нещо българско и родно с главно действащо лице картофа. Традиционен за Родопите, патаникът е нещо, без което няма как да минем, ако сме тръгнали към Пампорово, Велинград, Смолян, Широка Лъка, Кърджали или Хасково.
Пататникът представлява настъргани картофи, които се смесват със сирене, яйца и лук и се оформят като кори. "Корите" може да напълним с месо например или да ги изпечем само така - и двата варианта имат своите почитатели. А пък пататникът има своите близки и далечни "братовчеди" като рьощи, блини и дори американския хашбраун.
Куркудена чорба
И понеже доста се задържахме в Южна България, нека отскочим и на север, за да опитаме нещо сгряващо, но по-леко и здравословно. Куркудената чорба е традиционна за плевенския и ловешкия край, макар нейни варианти да се срещат и около Пловдив под името ярмеева чорба.
Тайната на тази супа е в използването на сока от киселото зеле - богат източник на полезни за стомаха и имунитета бактерии. След като изяснихме най-ключовата съставка, можем да продължим според глада и настроението си. На някои места я правят със запържено место, на други е безмесна и подходяща за постите преди Коледа. Някои я предпочитат с праз, а други - с кромид. При всички случаи върви много добре с...
Греяна ракия
Дърво и камък се пука от студ, а ние нямаме търпение да стиснем в премръзналите си длани сгряваща напитка. Не говорим обаче за чай, и за греяно вино дори не говорим. А за нещо, без което не минава традиционната българска трапеза през зимата и особено около Бъдни вечер.
Греяната ракия е живителната течност, която сгрява вътрешностите и душата ни, и ни кара да се чувстваме у дома си. Важно е да я приготвим със захар, а не с мед, както и да й добавим зрънца карамфил и черен пипер за допълнителен аромат.
Гювеч
Самата дума предизвиква асоциации с бабината кухня, топла и пълна с аромати, и с всякакви цветове зеленчуци, които само след минути ще се превърнат в пъстра и вкусна манджа.
А гювечът не е просто храна - той е истинска философия. В него може да сложим всичко - от телешко, агнешко, пилешко и свинско месо през риба и кайма до почти всеки зеленчук под слънцето.
Важното е да ги готвим продължително в глинен съд под похлупак - само така топлината и парата ще се завихрят, за да смесят всички вкусове в чудна ароматна гозба. Варианти на гювеча са чомлек, тюрлю гювеч, гювеч по овчарски, каракачански, добружански. Затова и където и пътуваме из България, ние винаги опитваме и тамошния гювеч. И всеки път оставаме изненадани от нещо в блюдата си.
Още интересни идеи за туризъм из красивата ни страна има в туристическия портал на България.
