Обикновено свързваме замърсяването на океана със снимки на костенурки и стърчащи от ноздрите им сламки, с птици, пълни с пластмаса, или с риби, заклещени в торби с боклук - уж за да търсят храна, а всъщност гладуващи до смърт.
От друга страна, научните данни и информация за морските животни, които поглъщат пластмасата, как тя преминава през червата им и кога се усвоява, са много малко.
Ето защо група учени обединяват усилия в ново съвместно проучване на австралийския университет "Джеймс Кук", Кеймбриджкия университет и други институции, за да подложат риби на специална диета, включваща скариди с гарнитура от парчета полистирол с дебелина около 200 микрона (0,2 мм). Целта беше да наподобят храната, която рибите срещат в естествена среда.
Източник: iStock
Четири дни по-късно, изследователите маркират рибите и ги пускат обратно във водите, откъдето са били и уловени - северната част на Големия бариерен риф в Австралия.
След това те били отведени от водолази в райони със здрави корали, както и в райони с умиращи корали.
"Червата им казват "сити сте", но мозъкът им казва "имам нужда да се нахраня", така доктор Маккормик описва случващото с рибите.
"Те наподобяват много гладни хора, които притичват през улицата, вместо да пресекат безопасно на светофар, за да могат по-бързо да стигнат до храната. По същия начин гладните риби са по-склонни да рискуват, а това означава да се отдалечат от убежището си, където ги очакват хищниците. Хищниците, от своя страна, натрупват материала, което пък има последствия за рибните популации по цялата хранителна верига", каза още ученият.
Източник: iStock
Луиз Тозето, морски еколог от университета "Макуори" в Сидни, заявява, че фалшивото чувство на ситост може да промени "личността" на рибите, макар че конкретното проучване не изследва това.
Тя спомена, че предишни изследвания са показали, че химикалите от фармацевтичните продукти и хормоните, които навлизат във водните пътища, могат да променят личността на рибите, а вероятно такива химикали има и в микропластмасата.
Всъщност по-голямата част от отпадъците, съдържащи микропластмаса в австралийските води, идват от съдове и принадлежности, свързани с бързото хранене. Така например бутилките, които се изхвърлят в морето, вълненията и бурите натрошават на милиони парчета, пише The Guardian.
