На всеки няколко секунди мигаме - толкова просто и неволево действие. Между 3 и 8% от времето, в което сме будни, прекарваме със затворени очи именно заради него. И основното вярване е, че то се случва, за да се поддържа овлажняването на очните ябълки.
А сега ново изследване доказва, че мигането може да има много по-важно значение за зрението и за мозъчнатa дейност като цяло. Учени от University of Rochester провеждат експеримент с 12 души на средна възраст 22 години, всичките с перфектно зрение. Те не знаят точно каква е целта на опита, за да не повлияят на резултатите. А за него се използват специализирани високотехнологични уреди за проследяване на движението на очите.
Участниците трябва да наблюдават различни визуални стимули с различна пространствена честота, която е свързана с нивото на детайлност на изображението. Стимулите се показват на монитор с висока разделителна способност, а участниците трябва да установят в коя посока са наклонени линиите.
Източник: iStock
По време на експеримента участниците са подканени да мигат първо преди показването на визуалния стимул, а след това - по време на представянето му. Броят на миганията и тяхната продължителност се контролира, за да бъдат сигурни учените, че евентуални различия във възприятието се дължат именно на този акт.
И така се установява, че когато участниците в изследването мигат по време на представянето на визуалния стимул, те могат значително по-точно да идентифицират посоката, в която са насочи линиите в него в сравнение с тези, които мигат преди появата на стимула. Установена е и повишена чувствителност към визуалните детайли.
Източник: iStock
Теорията на учените е, че това подобрение се дължи на промените в яркостта, които се причиняват от мигането. Когато мигаме, временното затваряне на очите води до резки промени в осветеността. И те могат буквално да "нулират" визуалната информация, която постъпва в окото, като по този начин помагат на мозъка да обработи по-ефективно това, което виждаме в момента, пише PsyPost.
Този ефект се доказва и чрез кратко затъмняване на самия визуален стимул. И така е потвърден изводът, че не самото мигане като действие, а промяната в осветеността на ретината, която предизвиква, водят до по-добро възприятие на визуалния стимул.
Освен това се предполага, че зрителната ни система е еволюирала така, че да използва тези кратки прекъсвания на зрението, за да подобри зрителната острота и обработка на информацията като цяло.
