Няма съмнение, че в близко бъдеще все по-често ще чуваме за Марс - както заради плановете за заселването му, така и заради всички изследвания, които се провеждат и ще се провеждат на Червената планета. А техният акцент е откриването на доказателства, че и там е имало живот и може би някога отново пак ще има.
Най-новите данни идват от марсохода Curiosity, който работи усилено в кратера Гейл на Марс, търсейки признаци на живот. Той пробива скали, извлича пулверизирани проби и ги поставя в бордовата си химическа лаборатория.
Екипът зад лабораторията за анализ на проби изследва общо 24 взети и открива нещо, което заслужава не само тяхното, но и нашето внимание. А ново проучване на изследователи от Penn State University представя констатациите на база изследвания и резултати от тях.
#OTD 18 years ago…
— Phil, StarGeezer (@UKStarGeezer) January 25, 2022
NASA Curiosity Rover Landed on Mars
On 25 January 2004, the opportunity rover (MER-B) successfully touched down on Mars - landing in Meridiani Planum.
Longest robot active on another world (>14 yrs)
Longest drive on another world (>28 miles) pic.twitter.com/XgLTanyEgP
И така се установява силен въглероден сигнал в марсианските скали. Това може да е признак за биологична активност, тъй като веществото е общ елемент във всички форми на живот, които познаваме. В природата се срещат три въглеродни изотопа: C12 и C13, които са стабилни, и C14 (радионуклид). C12 има шест неутрона, C13 - седем, а C14 - осем.
Когато става дума за различните форми на живот, най-често се среща C12, който се използва за фотосинтеза и метаболизиране на храната. Именно този изотоп е открит във висока концентрация и в пробите, взети от марсианските скали. Шест от тях показват повишени съотношения на C12 към C13. Затова учените предполагат, че в тези скали протича някакъв вид биологичен процес, който произвежда изобилие от C12.
Учените обаче гледат реалистично и са категорични, че са им необходими още открития, за да твърдят със сигурност, че става дума за някакви форми на живот. Засега те са на варианта да открият други евентуални причини за повишената концентрация на изотопа на въглерода, предава Science Daily.
Mars Curiosity Rover Sees a Strong Carbon Signature in a Bed of Rocks – Could Indicate Biological Activity https://t.co/yZicED34lP https://t.co/BkMXd5ht7s pic.twitter.com/iMdu5sffdl
— Technology Bits (@Technology_Bits) January 31, 2022
Междувременно пък екип от изследователи от University of Colorado Boulder прави интересен експеримент на Земята, за да ни покаже как евентуално форми на живот са могли да оцелеят на Марс.
Мястото е избрано неслучайно - горещо, токсично и с висока киселинност езеро във вулканичен кратер в Коста Рика, известно като Laguna Caliente. То се характеризира със слой течна сяра по дъното и често генерира локални киселинни дъждове и мъгли. Освен това водата е пълна с токсични метали.
В това толкова негостоприемно местообитание учените откриват няколко вида оцеляващи екстремофилни микроби и смятат, че начините, по които те продължават да съществуват, могат да ни дадат информация как други видове микроби някога са живяли в един по-различен и по-влажен климат на Марс, където също има много вулкани.
We are so happy that Poás #Volcano is now open again to the public. The active crater - Laguna Caliente - became active again in 2017, but is now stable. Come with us on a visit to this incredible site - and one of #CostaRica's national treasures. #PuraVida #CostaRica #Ecotourism pic.twitter.com/V39mpdyazr
— Finca Rosa Blanca (@FincaRosaBlanca) September 19, 2018
Единият вид микроби са от рода Acidiphilium или "любители на киселини", които обитават киселинна среда благодарение на редица гени, които им позволяват да го правят. Те могат да създадат резистентност към киселина, а други ги правят устойчиви на високи температури, дори до точката на кипене.
Освен това организмите имат голям брой гени, които им позволяват да метаболизират различни вещества, които могат да бъдат токсични за другите - като сяра, желязо и арсен. По този начин успяват да станат доминантни в тази така неблагоприятна среда на живот, предава Science Alert.
Организмите, които оцеляват на тези екстремни места, често не разчитат на слънчева светлина, а използват химически реакции, за да произвеждат енергия. Това означава, че те биха били аналог на екосистеми от други места, далеч от Слънцето, като скритите океански ледени спътници на Сатурн и Юпитер.
"Нашето изследване предоставя рамка за това как "земният живот" е могъл да съществува в хидротермални среди на Марс", обясняват учените. "Но дали някога е съществувал живот на Марс и дали той прилича на микроорганизмите, които имаме тук, все още е под въпрос."