Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден в чест на Свети праведни Лазар Четверодневни. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Цветница или Връбница. На този православен и народен празник имен ден имат Лазар, Лазарка, Лазо, Лазарин, Лазарина, Лачо, Елизар, Лъчезар, Лъчезара и др.
Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Тъй като Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Понеже именно тази събота е Лазаровден, събрали сме няколко интересни факта за празника и кратка история от едно от многото села в България, където още го празнуват, както в миналото.
Християнски празник с езически ритуал
Въпреки че Лазаровден е християнски празник, отбелязването му не е свързано с легендата за възкръсналия свети Лазар, а с езически стопански ритуал. Образът на Лазар в народната митология е като на човек с брадва, разсичащ дърветата. По този начин се създава ред и хармония в хаотичния земен свят. Лазаруването е обичай, който идва от древността и е типичен за нашия бит. По своя характер е празник на пролетта, плодородието и любовта.
Не може само коледари
Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските, и сурвакарски обичаи на мъжете.
Източник: iStock
От момичета в жени
В народната традиция Лазаровден се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести, и да създадат семейство.
Що е то боеник
Докато лазарките пеят на двора, разделени на групички от по две момичета, те изпълняват и своя ритуален танц, наричан боеник, като размахват пред себе си големи бели лазарски кърпи. Те са насърчавани да подскачат високо и да потропват силно с крака, за да пораснат посевите високи и да се плодят домашните животни.
Източник: iStock
Лазаровден в село Столетово
Столетово се намира в Южна България, община Карлово. Селото е сгушено между Стара планина и Средна гора, а покрай него протича река Стряма. Освен с животновъдство и растиеневъдство, сред които и отглеждане на маслодайна роза (прави се и до днес), някога в Столетово са се занимавали и с грънчарство.
Жителите с постоянен адрес са 760 човека, повечето от които млади хора. От 2018 г. кмет е Мирослав Колев. Роден през 1982 г., той има магистърско образование със специалност библиотечно-информационен и културен мениджмънт. Откакто заема поста, Мирослав не спира да прави дори и невъзможното, за да развива и облагородява селото - оправя пътищата, поддържа градинките, детските площадки и центъра в отлично състояние, стяга старото училище да не падне и го превръща в музей, организира редица празници. И това е малка част от работата му.
Той е от онези кметове, които в неделя няма да легнат на дивана, а ще отделят няколко часа от свободното си лично време, за да полеят цветята в центъра, окосят тревата в детската площадка или свършат нещо друго полезно за селото. Той е и от онези кметове, които ще бръкнат в собствения си джоб, за да добавят средства към общата каса, ако с това ще допринесат за нещо смислено и полезно за общото благо. Имаме честта да познаваме лично Мирослав и смеем да твърдим, че ако имаше повече такива кметове и въобше хора като него в България, голяма част от населените места биха се превърнали в истински райски кътчета.
Една от многото прекрасни инициативи на Мирослав Колев е да организира различни събития, които са част от богатия културен календар на селото. Има фолклорен фестивал през лятото, отбелязва се Трифон Зарезан и Старчовден, има силна коледарска група през зимата, посещение на Дядо Коледа, който раздава подаръци, забавна програма за 1 юни за децата, и, разбира се, празнува се Лазаровден.
Източник: Морослав Колев
Лазарки в центъра на село Столетово
На Лазаровден в Столетово се провеждат традиционни обичаи, свързани с лазаруването. Малки момиченца и девойки, облечени в народни носии, обикалят къщите на селото, пеят лазарски песни и благославят стопаните за здраве и плодородие.
"Тази година най-малката лазарка е тригодишна, а най-големите са около 14-15 години", уточнява Мирослав за лазарската група, която обикновено е съставена от над 20 момичета на различна възраст.
Източник: Морослав Колев
Лазарки в центъра на село Столетово
Мирослав разяснява, че по време на лазаруването в Столетово, както и в много други български села, момичетата или т.нар. лазарки изпълняват специален репертоар от песни и танци, насочени към привличане на плодородие, здраве и семейно благополучие. Основните елементи на техния репертоар включват "Лаленце се люлее" и "Тук сме чули, разбрали...". Целият обичай е насочен към съхраняване на българските традиции и предаване на културното наследство на младите поколения.
"Смятам, че традицията на Лазаровден трябва да се спазва, защото тя носи със себе си много повече от песни и танци - тя е мост между поколенията, съхранява българската идентичност и културна памет. Хубаво е, че в Столетово традиция се предава от поколение на поколение", категоричен е кметът.
