Има една нощ в годината, в която морето пее, китарите не млъкват, а изгревът се превръща в символ. Нощ, която няма нужда от официален празник, сцени или фойерверки (макар все по-често да присъстват). Само от хора, които вярват в нещо повече. Това е Джулай Морнинг - най-свободният и неформален празник в България.
Какво е Джулай Морнинг
Джулай Морнинг се празнува в нощта срещу 1 юли, когато хиляди хора се събират край морето, на хълмове, покриви, поляни или върхове, за да посрещнат първия юлски изгрев. В ушите звучи "July Morning" на Uriah Heep - рок балада от 1971 г., която се превръща в химн на събитието.
Източник: iStock
И макар че празникът няма официален статут, той е нещо много повече от обикновено събиране. Това е ритуал на новото начало, на бунта, на надеждата и свободата.
Откъде идва тази традиция
Няма единствена, категорична версия за произхода на Джулай Морнинг. Някои казват, че всичко започва от един мъж, който след казармата си казва, че никога повече не иска да посреща първото юлско слънце сам и започва да го прави в компанията на приятели на морския бряг, търсейки символично пречистване и ново начало. Идеята обаче хваща корен, разраства се, и скоро се превръща в традиция с почти ритуален заряд, което кара човекът направо да се стресне от мащабите, които придобива скромната му идея.
Източник: iStock
Други смятат, че възниква в края на 70-те и началото на 80-те години, като форма на мълчалив протест срещу ограниченията на комунистическия режим. Тогава младежи - често с дълги коси, китари и копнеж за нещо по-смислено - започват да се събират край морето, извън системата, извън контрол.
След падането на режима, традицията не изчезва - напротив, укрепва. Джулай Морнинг става символ на непримиримия български дух, на мечтата за свобода и личен избор.
Как се празнува
Няма правила, няма програма, няма ограничения. Някои хора отиват с палатки и приятели, други - с китара и бира. Често има импровизирана музика, запалени огньове, свещи, песни и разговори до сутринта.
Източник: iStock
Понякога има организирани концерти (като традиционния на много места по морето, като Камен бряг, Иракли, Шкорпиловци, Шабла, Созопол и други), но най-често хората празнуват спонтанно и свободно - такъв е духът на Джулай.
И точно в този момент, когато слънцето бавно изгрява над хоризонта и морето проблясва в злато, настава тишина. Всички се обръщат към изтока. За миг няма шум, няма телефони - има само нов ден, нов шанс, нова светлина. Или поне такъв беше Джулай Морнинг, който ние празнувахме и донякъде утопично вярваме, че все утрото на първи юли е такова.
