Често, когато говорим за автомобили, пренебрегваме нещо много важно, без което същите не биха били нищо повече от купчини ламарина, използвани за украшение или създаващи хаос. Да, става въпрос за пътните правила.
Колкото и безсмислени и досадни да ни се струват понякога, те са постоянен спътник на всеки шофьор и без тях всичко просто би заприличало на току-що разровен мравуняк.
Поглед назад
За да разберем идеята зад първите пътни правила, трябва да се върнем близо два века назад във времето и да преценим какво е било разбирането за "трафик" тогава. Не е имало асфалт, не е имало автомобили, нито светофари, пътни знаци, маркировка, дори пътна полиция.
Въпреки това обаче, индустриалната революция е в разгара си, железопътният транспорт набира популярност, а в земеделието започва да се използва много моторизирана техника. И всичко това провокирало нуждата от създаването на поне базова регулация, която да гарантира безопасността на хората и животните, в случаите когато моторните превозни средства биват транспортирани от една точка до друга и маршрутът им минава през населени региони.
Англичаните са го измислили
И така се стигнало до 1861 г., когато британският парламент приел закон за движението моторните превозни средства. Днес звучи смехотворно и напълно неприложимо, но тогава въпросната наредба е забранявала движението на машини с тегло над 12 тона в населени региони, а максимално разрешената скорост е била 16 км/ч. Друг е въпросът, че тогава не е имало техника, която да докаже с колко точно километра се движи въпросната машина.
Четири години по-късно е приета поправка, според която моторизираните машини трябва да бъдат съпровождани от човек, който да върви пред тях и да развява червено знаме. Това се отнася само за случаите, в които въпросните машини се движели по обществената пътна мрежа.
Максималната скорост била намалена до 6 км/ч в извънградските части и 3 км/ч в градовете. Друга любопитна подробност е, че било задължително машината да се управлява от минимум трима души - шофьор, огняр и човекът със знамето.
През 1896 г. нуждата от трима души екипаж е премахната, а максимално разрешената скорост е увеличена на 22 км/ч. В същата година е създадена и лека категория машини - с тегло под 3 тона.
Ето и нововъведенията, които обуславят и до днес живота ни, когато сме на път.
Регистрационните табели
Източник: iStock
Първите се появяват през 1983 г. във Франция. Причината е в постоянния растеж на моторните превозни средства и нуждата те и техните собственици да бъдат контролирани и да носят отговорност по някакъв начин.
Шофьорската книжка
Първите подобни документи са издадени през 1904 г., когато в Англия за пръв път е въведен терминът "безразсъдно шофиране".
Светофарът
Малко по-рано британците изобретяват и светофара. Първият такъв бил монтиран пред парламента в Лондон. Той имал червена и зелена светлина и бил газов, не електрически.
Източник: iStock
Освен че не бил много практичен, тъй като трябвало да се превключва ръчно, той не бил и от най-безопасните - само месец след въвеждането му в експлоатация той се самовзривил.
Пътните знаци
Първите, поне в най-общия смисъл, били открити цели 4000 години пр. Хр. в Ирак, но те не носели кой знае каква информация, тъй като представлявали прости каменни колони, отбелязващи разстоянието до центъра на града.
Източник: iStock
Първата система от пътни знаци в модерния й вид била създадена през 1895 г. в Италия.
Движение отляво, движение отдясно
Исторически погледнато, британците са прави в разбирането си, че трябва да се движим в лявата лента, тъй като според археологически находки в Англия римляните са използвали именно тази лента. Основата лежи в човешката физиология. Повечето хора са десничари, което прави движението в лявата лента по-логично, тъй като така те можели лесно да подадат ръка на движещ се срещу тях конник или да отблъснат нападател.
