Често се шегуваме, че от любов се оглупява. И все пак има нещо вярно, защото когато хлътнем по някого, мислим предимно за него и много други важни и не толкова подробности от ежедневието ни убягват. Оказва се обаче, влиянието на любовта върху мозъка далеч не спира дотук, а дори напротив - тепърва започва.
Любовта води както до емоционални и психологични, така и до чисто физически промени. И това се доказва и от китайски учени от Лабораторията по когнитивна невропсихология към Университета за наука и технологии. Те провеждат интересен експеримент с 25 двойки влюбени, които са заедно между 3 месеца и 3 години, и 25 двойки приятели, които се познават също от поне 3 месеца и се считат за близки.
И двата вида двойки гледат поредица от емоционални видеа с продължителност между 50 и 200 секунди, чиято цел е да предизвикат у тях щастие, тъга, гняв, страх и отвращение. Докато това се случва, мозъчната им активност се следи и записва чрез ЕЕГ хиперсканиране. Чрез него се записват мозъчните сигнали от двама души едновременно и така се сравняват невронните им дейности. А след края на видеата участниците и сами оценяват и описват емоциите, които са изпитали.
Източник: iStock
А изводът от всичко това е, че хората с романтична връзка имат по-високи нива на поведенческа и невронна синхронизация в сравнение с тази при близките приятели. Този синхрон е най-вече в алфа честотната лента, която е свързана с емоционалната регулация и когнитивната обработка.
Освен това допълнителен анализ показва, че отрицателните емоции като тъга и гняв са по-силно синхронозирани между двойки, отколкото положителните като радост и щастие. И това подкрепя предишни изводи, според които отрицателните емоции за по-важни за поддържане на силна връзка, точно както разбирането и подкрепата в тези трудни моменти, които са истинското доказателство за любов и отдаденост, предава Psy Post.
Така учените правят заключението, че "романтичните връзки и приятелствата са два напълно различни типа връзки, с различни невронни характеристики и основни невронни механизми". Така че колкото и да сме близки с приятелите си, никога не можем да сме си толкова близки на химично и неврологично ниво, колкото с любимия човек.
