В последните години аутизмът сякаш се превръща в пандемия. Чуваме за все повече деца, диагностицирани с разтройства от аутистичния спектър. Според СЗО, това са 1 на всяко 100. Чуваме и за много възрастни, които чак сега са получили подобна диагноза, която обяснява изцяло поведението им - като Талула Уилис, Бела Рамзи, Grimes и дори Илон Мъск.
И ако преди години не се е знаело достатъчно за разтройството на социалното поведение, то днес се откриват все нови прояви, разновидности и причини за настъпването им. Доста често аутъзмът в детска възраст се определя като последствие от ваксините, които се прилагат на малките. Но понеже това е една много спорна и болезнена тема на дълга дискусия, не смятаме да я засягаме.
Вместо това ще обърнем внимание на изводите от ново проучване, които ни дават съвсем нова посока за мислене. За разлика от други неврологични разтройства и дегенеративни заболявания, които се срещат и при някои животи, най-вече при приматите, аутизмът и шифофренията са "запазени" само за нас, хората. Най-вероятната причина е, че засягат по-сложни процеси в мозъка като говорене, разбиране и възприемане на околния свят.
Източник: iStock
Все повече деца са аутисти
А учените от Oxford Univeristy твърдят, че основна причина за аутизма може да е бързата еволюция на мозъчни клетки, които се срещат само при хората. Установява се, че невроните във външния слой на човешкия мозък са еволюирали много по-бързо, отколкото при други маймуни, със значителни промени в гените, свързани с аутизма.
Установява се, че човешките L2/3 IT неврони са еволюирали много по-бързо от тези при други човекоподобни. А гените, които се свързват с аутизма, са и тези, при които се забелязват най-много промени, уникални за нас, хората. И се смята, че тези промени може да са допринесли за по-бавното развитие на мозъка и сложния език, като същевременно са увеличили невроразнообразието.
Източник: iStock
Човешкият мозък е неподозирано сложен
Тези изводи са възможни днес благодарение на развитието на РНК секвенирането на единични клетки, с което се дефинират специфични клетъчни типове в мозъка. И подобни изследвания потвърждават теорията, че в човешкия мозък има огромно количество невронни клетъчни типове - всеки със своята функция, обяснява Neuroscience News.
А докато някои неврони като вече посочени еволюират много бързо, други продължават да се променят с много по-бавни темпове - тези, които ни правят сходни с Homo Sapiens и човекоподобните маймуни. На какво се дължи това разделение, науката все още не може да даде категоричен отговор. "Нашите резултати показват, че някои от същите генетични промени, които правят човешкия мозък уникален, са направили хората и по-невроразнообразни", категорични са учените.
