Със сигурност поне веднъж ни се е случило да чуем гласа си на запис и да установим, че звучи наистина ужасно. Разбира се, този краен извод вероятно е само в нашата глава и за него си има логично научно обяснение, което е комбинация от физиология и психология.
Първо, звукът от аудиозапис се предава и достига до мозъка по различен начин от този на звука, генериран когато говорим. Когато се слушаме на запис, звукът преминава през въздуха и достига до ушите ни.
Звуковата енергия кара ушния барабан и малките ушни кости да вибрират. След това тези кости предават звуковите вибрации на кохлеята, което стимулира нервните аксони, които изпращат слуховия сигнал към мозъка.
Източник: iStock
Когато обаче говорим, звукът достига до вътрешното ухо по различен начин. Част от него се предава чрез въздушна проводимост, но по-голямата част достига до мозъка директно чрез черепните кости. А вътрешната костна проводимост повишава ниските честоти на гласа ни.
Поради тази причина обикновено смятаме гласа си за по-дълбок и богат, когато говорим. Но когато го чуем на запис, може да ни звучи по-тънък и по-висок, което да не ни е никак приятно.
Източник: iStock
Има и втора причина, поради която гласът ни звучи по различен начин. Когато се слушаме на запис, това е нов за нас глас - той разкрива разликата между нашето самовъзприятие и реалността.
Тъй като гласът е важен компонент от нашата идентичност, това несъответствие може да бъде смущаващо - изведнъж осъзнаваме, че хората са чували нещо различно от това, което ние чуваме, предава CNN.
А истината е, че за другите гласът ни звучи по-скоро така, както ние го чуваме на запис. И не че за нас е толкова лош, просто е различен от това, което сме свикнали да чуваме постоянно.
