Когато говорим, вибрациите на гласните ни струни се предават към молекулите на въздуха, изпълващ ларинкса ни и околната среда. Тези трептения се предават от молекула на молекула през пространството, докато не достигнат тъпанчетата ни и така възприемаме звука от нечий глас.
Неизменна част от всяко парти, на което са се оказали балони пълни с хелий, е вдишването с уста на този химичен елемент и ефектът от това - гласът ни става като на анимационен герой. И е наистина доста забавно, но на какво ли се дължи това?
Атмосферният въздух на Земята има относително постоянен химичен състав - около 78% азот, 21% кислород, 0,9% аргон и 0,038% въглероден диоксид. Всеки един от тези газове си има специфична маса. Както се забелязва, въздухът, който дишаме, е съставен предимно от азот, а той има седем пъти по-голяма маса от тази на хелия.
Източник: iStock
Колкото по-лек е газът, през който преминават звуковите вълни, толкова по-бързо се движат те. Когато изпълним пространството около гласните си струни с хелий, звукът от тях придобива три пъти по-голяма скорост и го възприемаме по познатия на всички писклив начин.
Трябва да отбележим, че в присъствието на хелия гласните струни не променят скоростта си на трептене. Променя се само скоростта, с която се движи произведеният от тях звук. Ето още една тема за разговор на следващото парти с балони.
