С голямо желание и след известно отлагане във времето (поради ред причини) най-накрая се запътихме към парка за мечки Белица. И то точно ден след новината за двамата му нови обитатели - Фрол и Фросия от Украйна. Те идват от защитен парк в страната, тежат съответно 250 и 200 кг и ще можем да ги видим след края на зимния им сън, който ще започне скоро.
Определено не съжалихме, че първото ни посещение тук беше именно сега, през есента. Пътят към парка сам по себе си е истинска атракция заради красивата природа наоколо, която бе изпъстрена в цялата есенна палитра. А разноцветните дървета се преливаха, но и открояваха на фона на заснежените планински върхове така, че да ни накарат за пореден път да се възхитим на родната природа.
След няколко километра, изпълнени със завои и планинско изкачване, а около нас поля, крави, овце и есенни багри, стигнахме до входа на парка. Точно навреме за поредната обиколка из него с екскурзовод. Дори изненадващият порой не успя да ни откаже да извървим стръмния маршрут от около километър и да видим съвсем отблизо някои от обитателите на парка.
Източник: Lifestyle.bg
Паркът е добре поддържан и много красив
В момента те са общо 17 на брой, разделени са в седем сектора. Не всички са достъпни за посетителите, но и това, което успяхме да видим и да чуем, бе достатъчно преживяване. Особено като представители на поколението, което ясно си спомня как танцуващи мечки се возят в трамвая, който минава през техния квартал, в компанията на своя гъдулар.
Когато разказваме това на децата си, може и да не ни повярват. Но в новия информационен център на територията на парка и малки, и големи ще научат много интересни факти за мечките, за живота им в дивата природа, както и за съдбата на някои, преди да попаднат в подобни защитени местообитания. Видеа с танцуващи мечки и мечета, които са отделени от майките си, успяват да заинтригуват, но и да разчустват.
Източник: Lifestyle.bg
Информационният център към парка
Историите на мечките, които сега обитават парка, са не по-малко интересни. Най-старата, която видяхме, е Маринка. Днес тя е на цели 30 години, живееща щастливо и спокойно, а в миналото си е била танцуваща мечка. Най-младият обитател пък е Теди на девет години, спасен от зоопарк в Северна Македония.
Десетгодишният Рико също е тук, спасен от частен имот в Албания, където е живял като домашен любимец. 15-годишният Мони пък се озовава в Белица преди 12 години, след като е живял в хотелска стая в Русе, използван като атракция за посетителите. Най-възрастната кафява мечка в парка, която за съжаление не успяхме да зърнем, е на цели 35, като в природата представителите на нейния вид живеят обикновено до 25 години.
Източник: Lifestyle.bg
Един от обитателите на парка
Все още активни и комуникативни, съвсем скоро обитателите на парка ще преминат във фаза на хибернация, позната още като зимен сън. Тя започва през ноември и приключва през март, затова и от 1 декември до 1 април паркът не работи за посетители. А сега, за да бъдат подготвени за дългия сън в своите леговища, мечките приемат по цели 15 кг. храна на ден, разказа ни още гидът по време на обиколката.
Източник: Lifestyle.bg
Накъдето и да погледнеш - природа
Ако не успеем да посетим парка за мечки Белица преди да заспят зимен сън и да се порадваме на красивите есенни пейзажи докъдето ни стига погледът, следващата възможност е на пролет. И тогава няма да е по-малко красиво, нито по-малко интересно. Със сигурност ще си тръгнем с голяма усмивка, виждайки как една добра кауза продължава да съществува вече 25 години.
