За всички нас пандемията заради COVID-19, социалната изолация и затварянето на света са преживяване, което се случва за първи път.
Станахме свидетели на различен тип възприемане и поведение. Несигурност, страх, тревожност, фатализъм или пък отричане, избягване и вяра в конспиративни теории...
Как психолозите обясняват нашето поведение
По време на криза обичайните механизми за справяне се провалят, което води до нарастващо състояние на тревожност, обяснява проф. д.пс.н. Ваня Матанова на страницата на Института за психично здраве и развитие.
Източник: iStock
Заплахата
Хората реагират на заплахата, като извършват някакво действие. Действието се определя от оценката на заплахата и нейното преодоляване. Оценката на заплахата стимулира намерението за действие, докато оценката за преодоляване определя типа на действията.
Действията
Те са адаптивни, когато изпълняваме препоръчаното защитно поведение, и неадаптивни - когато поведението ни е различно от препоръчаното.
За да се приспособим, е необходимо заплахата да се осъзнае и докато много въпроси остават без отговор, е много важно да сме дисциплинирани и отговорни.
Ако пренебрегваме опасността, не се вслушваме в препоръките и не възприемаме ситуацията като заплашителна, тогава ние не сме склонни да действаме адекватно.
Ако сме особено чувствителни към заплахата, но не сме отговорни, има голяма вероятност да реагираме с отричане, подценяване, безплодно философстване, фатализъм, пожелателно мислене, отчаяние и др.
Източник: iStock
Към днешна дата има ограничен брой психологически изследвания, които се фокусират върху поведенческите реакции на хората по време на пандемия. Направеното от Институт за психично здраве и развитие онлайн изследване потвърждава три вида дезадаптивни поведенчески реакции: фатализъм, подценяване и избягване.
- Тези, които смятат, че рисковете са преувеличени, демонстрират подценяване на ситуацията.
- Други приемат, че пандемията трябва просто да бъде приета като реалност и демонстрират фатализъм.
И не на последно място, важно е по време на пандемия решенията на държавните и здравни институции трябва да предвидят мерки, за да постигнат баланс между свръхреагиращите и подценяващите. Заради всички, независимо с какво поведение отговаряме на ситуацията.