Ако сме от хората, които никак не обичат да бързат, предпочитат да поспиват повечко и просто да се мотаят наоколо, наблюдавайки живота с абсолютно спокойствие, то тогава може би ленивецът е нашето духовно животно. Затова нека забравим, че леността е християнски грях и да отпразнуваме своето вътрешно спокойствие днес, 20 октомври, когато се отбелязва Световният ден на ленивеца.
Ленивите обитатели на Централна и Южна Америка прекарват живота си в тропическите дъждовни гори. Те се придвижват през дърветата с бавна скорост от около 36 метра на ден, като по пътя си похапват листа и клонки. А невероятно ниският си метаболизъм им позволява да спят от 15 до 20 часа на денонощие.
Ленивците прекарват около 90% от живота си, висейки с главата надолу, но и така могат да дишат нормално. Изследователите са установили, че животните са еволюирали по такъв начин, че вътрешните им органи са се "закрепили" към гръдния кош. Така те не притискат диафрагмата и дишането е лесно.
Източник: iStock
Единствената причина, заради която ленивците слизат на земята, е, за да се облекчат. Това те правят само веднъж седмично.
Докато отговарят на позива на природата (обикновено на едно и също място всеки път), могат да загубят до една трета от телесното си тегло. В този момент те са най-уязвими за хищниците, което прави времето им за тоалетна най-опасната част от живота им.
И тъй като ленивците ходят до тоалетната толкова рядко, не е изненадващо, че имат бавен процес на храносмилане - най-бавният от всички бозайници. Може да отнеме до 30 дни, докато стомахът усвои едно листо. Това е още една причина да са толкова бавни.
Източник: iStock
Тези животни имат допълнителни прешлени в основата на врата си, които им помагат да обърнат главата си на до 270 градуса, така че да могат да получат пълен изглед на заобикалящата ги среда. Това им дава добра защитна линия, която отчасти компенсира бавното им движение. Помага им да открият потенциални хищници и партньори и осигурява допълнителна опора за главите им, когато висят надолу.
Средната продължителност на живота на ленивците е между 20 и 30 години, повечето от които те прекарват в самота - освен когато се чифтосват и отглеждат бебетата си.
Източник: iStock
Когато женската е готова за размножаване, тя започва да издава силни звуци, за да покаже на мъжките, че е време. А ако повече от един се вслуша във вика, може да започне бой за нейната обич.
Чифтосването, както и раждането на малките, също става високо, на дърветата. Хватката на ленивците върху клоните е толкова силна, че някои са открити неподвижно вкопчени в дърветата дори след смъртта.
А усмивката на тези интересни животни не винаги е искрена. Ленивците обикновено изглеждат щастливи и усмихнати, но това е въпрос на структура на лицето. Те се усмихват независимо дали са щастливи, тъжни, разтревожени или изпитват болка. Просто не могат да променят изражението си подобно на други бозайници като кучета, котки и маймуни, пише Espresso.
