Познаваме го като Варадин Димитров в "Мисия Лондон" и като капитан Векилски от "В сърцето на машината". Бил е и Никола в "Уроци по немски", и Иван Вазов от "Народът на Вазов", и Борис Сарафов в "Солунските съзаклятници". И това е само една малка част от десетките му блестящи образи в киното и театъра...
Юлиан Вергов е човек, който празнува живота. При него всичко минава през ирония и много, ама наистина много, обича професията си. Затова и дори когато не играе, сред любимите му занимания е да ходи на театър и кино.
"Рядко ми остава свободно време да блея. А аз много обичам да блея", с усмивка споделя актьорът. Харесва му и да спортува, и "колкото и претенциозно да звучи", често посещава музеи и изложби, където се наслаждава на тишината и спокойствието на изкуството.
Един от последните впечатлили го спектакли е "Солунските атентатори" в театър "Българска армия". Към тази пиеса Вергов има особено отношение, не крие възхищението си към прочита на режисьора Иван Орлов и я смята за много чисто направена. Познава я и добре, защото преди време изигра ролята на Борис Сарафов в постановката "Солунските съзаклятници" на Стоян Радев в Народния театър. За нея спечели и ИКАР.
Струва си да гледаме Юлиан Вергов (ако вече не сме) заедно с Радена Вълканова и Петър Антонов в "Морето след теб" (по пиесата на Яна Борисова и под режисурата на Марий Росен) в, по негови думи, този "вълшебен, малък и усмихнат" театър 199 "Валентин Стойчев".
Що се отнася до препоръките му за филми, Вергов признава, че напоследък е все по-трудно да гледа хубава комедия с невероятно чувство за хумор. Определено ярък отпечатък в него оставя аржентинско-испанският филм "Диви истории", чийто продуцент е режисьорът Педро Алмодовар.
"В старото българско кино, въобще в световното кино, имаше много такива хубави комедии, на които човек да се посмее от сърце."
И колкото и лесно да му е да ни предложи и препоръча пиеса или филм за гледане, малко се затруднява да определи най-предизвикателната роля в своята кариера. И все пак, за една от най-тежките си смята тази в "Уроци по немски" на Павел Веснаков, тъй като целият снимачен процес и всеки кадър минава през него.
Трудности среща и във филма "За теб" на режисьора Димитър Коцев-Шошо, с оператор Александър Станишев. Там си партнира с Явор Бахаров, Пламен Димов и Весела Бабинова. А предизвикателна се оказва и работата му в "Триумф" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.
От 2001 г. насам Юлиан Вергов е все между киното и театъра. Но пък и все още не може еднозначно да посочи къде се чувства повече в свои води. Причината: що се отнася до актьорско майсторство, да играе на сцена или пред камера, е нещо много различно, и двете за него нямат нищо общо.
"От една майка са, но може би от различни бащи", с усмивка казва Юлиан Вергов. И пояснява, че в театъра даден спектакъл се репетира много време, след което актьорът излиза на сцената и изиграва всичко от А до Я.
Докато в киното, дори да имаш късмет с време за репетиции и с т.нар. предварителна подготовка, пресъздаването на линията на поведение на героя, и въобще на случващото се, е много трудоемка задача.
Поради естеството на киното, единият ден се снима А, на другия ден П, по-други ден - В, следващият ден се снима Т, и всичко е много разбъркано. Динамиката постоянно е напред-назад и има едно непрекъснато връщане - заради локациите, заради протекционните изисквания и редица други фактори. Трябва да се следи внимателно и в кой момент къде точно се намира героят, за да знае актьорът какво да направи в дадена сцена.
Източник: Miramar film
Юлиан Вергов признава, че в театъра и "да се поизложи в конкретен спектакъл", си вади своите заключения и не допуска такива грешки в следващото представление на същия спектакъл. Докато в киното всичко остава запечатано и не може да се промени.
Но след всяка роля той си прави ръвносметка и извлича поуки. Не може да се самонаблюдава, докато играе на сцената, но след представление мисли къде е сбъркал, какво може да се подобри - в спектакъла, в ролята, в поведението, в начина на мислене.
"Независимо че си го репетирал, всяко представление е живо изкуство и всяко представление е различно."
Тъй като голяма част от актьорите в България едновременно играят в няколко представления, паралелно с което понякога снимат и филм, за Юлиан Вергов е важно да бъде максимално концентриран в съответния за деня спектакъл и да се подготви по най-добрия начин преди представление. Разбира се, стават и доста неприятни грешки понякога.
"Един единствен път ми се е случвало и то беше преди около година. Обикновено идвам за представление час и половина предварително, като междувременно през деня репетирам и вкъщи. За мой ужас разбрах, че съм дошъл подготвен за ролята си в един спектакъл, но трябва да играя в съвсем друг. Просто грешно го бях записал."
Източник: Miramar film
И така, Вергов запретва ръкави, сяда в гримьорната и започва да се подготвя по текстовете за въпросното представление. За краткото време, с което разполага обаче, така и не успява да се почувства достатъчно уверено на сцената. "Не се и представих на нужното ниво", не си спестява упреците той.
Юлиан Вергов е доста самокритичен и почти винаги търси и си намира кусури за ролите. Не си спестява критики и за тази на Борислав в предстоящия филм "Клас 90" на режисьора Бойко Боянов. А това, че винаги мисли как може да влезе по-добре в кожата на ден образ, само доказва с какъв професионализъм и перфекционизъм подхожда към всеки един от персонажите си.
За да се превъплъти в Борислав, Вергов дълго време работи по текста и образа. Ходи на уроци по китара, учи немски и упорито репетира с германската актриса Катрин Йене, която във филма играе неговата приятелка Софи.
Източник: Miramar film
"Клас 90" е от онези филми - простички на пръв поглед, но вадят много скрити въпроси, които човек си задава, бъркат в душата и те карат да се замислиш за много неща."
Историята се върти около съученици, които се събират много години след завършването за парти, което обещава много смях и носталгия в колоритния ретро стил на 80-те години. Но старите тайни и вражди, изгубените любови и неосъществените мечти се завръщат с пълна сила - в рамките на една нощ всеки е поставен пред изпитание, маските падат, а купонът се превръща в буря от неочаквани обрати.
Какво харесвате и какво не харесвате в героя си от "Клас 90" Борислав?
Харесвам, че е много буден и деен човек. Но най-много ми допада, че самият разбира драматургически колко слабости има в една такава среща. Действото се развива в една вечер, когато бивши съученици се събират да празнуват не конкретен повод, а просто да се видят 30 години след завършването. И Борислав разбира много неща за другите, и за самия себе си. Има една метаморфоза - което на мен много ми допада.
Източник: Miramar film
Кое тогава беше първото, което ви грабна в образа и ви държи до този момент?
Именно тази метаморфоза. Аз обичам герои, които преживяват някакъв катарзис и нещо се случва не еднопланово. Това ми харесва и в театъра, и в киното. То беше и първото, което ме грабна, след като прочетох докрай сценария на "Клас 90".
В началото си казах: "Добро момче, любимец на съучениците си. Не ми е много интересно." Но после видях какво се случва, стана ми приятно и беше предизвикателство да го изиграя.
По какво героят ви си прилича с Юлиан Вергов и по какво се различава?
Прилича, защото е малко по-експанзивен и кара колело. Различава се с това, че не си признава грешките и се опитва да ги крие.
Източник: Miramar film
Имате ли любима сцена от "Клас 90"?
Забавно ми беше, когато със Стефан Денолюбов пяхме една песен по особено фалшив начин. И още една, но да не издавам, ще кажа само, че Борислав разбира, че съучениците му са го предали.
Кога беше вашата последна среща на класа и как бихте я описали?
О, беше много отдавна. Почти колкото в "Клас 90". Беше забавно и любопитно да се запознаеш с нови хора, които вече познаваш.
Ако можете да се върнете в училище, бихте ли променили нещо?
Вероятно има някои дребни неща, които бих променил, но не съжалявам за нищо. Беше ми приятно и забавно в училище. Не съм от тези, които едвам са изкарали. В гимназията бяхме една група приятели от различни класове, които си движихме заедно и бяхме много задружна компания.
Източник: Miramar film
Киното или театърът се разви повече през последните 30 години в България?
Киното винаги се развива, дори в световен план. В България се направиха много хубави филми. Например на Пепи Вълчанов и Криси Грозева. Много харесвам филмите "Бащата", "Слава", както и доста други. Заради крамоли в Националния филмов център с отпускани пари за кино, малко като че ли се спира развитието за киното, за разлика от театъра. Например, създаде се "Топлоцентрала", което е едно доста различно интересно пространство.
Yalta Room се появи, Червената къща отново заработи. Artvent направиха театър, така че театралните пространства се развиват. Театърът става все по-различен и не толкова конвенционален. И така трябва да бъде.
Какво предстои за Юлиан Вергов през 2025 г.?
Един театрален спектакъл, за който още не мога да дам подробности, но се надявам да се осъществи. А през лятото - и снимки на "Под прикритие."
