Джейн казва, че е била изнасилена от трима мъже, облечени в униформи на гурки. Името гурка се използва за обозначаване на войници от индийската, непалската и британската армия. Тя пасе козите и овцете на съпруга си и носи дърва, когато е нападната. "Чувствах се толкова засрамена и не можех да говоря за това с други хора. Те направиха ужасни неща с мен", казва Джейн.
В крайна сметка споделя на майката на съпруга си, че е болна, защото ѝ се налага да обясни нараняванията и депресията си. Дават ѝ традиционна медицина, която обаче не помага. Когато се решава и с болка признава на съпруга си за изнасилването, той я пребива жестоко с бастун. Така че Джейн решава да избяга. За неин късмет намира точното място, където да остане с децата си.
Джейн е жител на Умоджа ("единство" в превод от суахили), село в пасищата на Самбуру в Северна Кения, заобиколено от ограда от тръни. Селото е основано през 1990 г. от група от 15 жени, оцелели след изнасилване от местни британски войници. Населението на Умоджа в момента е по-голямо и постоянно расте, тъй като често пристигат други жени, избягали от детски брак, женско генитално осакатяване, домашно насилие и изнасилване - всички те са културни норми сред Самбуру.
Ребека Лолосоли е основателят на Умоджа и матриарх на селото. Тя е в болница и се възстановява от побой от група мъже, когато й хрумва идеята за общност само за жени. Побоят е опит да й се даде урок, че се е осмелила да говори с жените в селото си за техните права. Самбуру са тясно свързани с племето Масаи, като говорят и подобен език. Те обикновено живеят в групи от пет до 10 семейства и са полуномадски скотовъдци. Тяхната култура е дълбоко патриархална. На селските събрания мъжете седят във вътрешен кръг, за да обсъждат важни селски въпроси, докато жените седят отвън, само от време на време им е позволено да изразят мнение.
Първите членове на Умоджа идват от изолираните села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Оттогава броят на жените и момичетата, които чуват за убежището, непрекъснато расте. Те идват и се учат как да търгуват, да отглеждат децата си и да живеят без страх от мъжко насилие и дискриминация. През 2015 г. в Умоджа вече има 47 жени и 200 деца. Въпреки че жителите живеят изключително пестеливо, тези предприемчиви жени и момичета имат редовен доход, който осигурява храна, дрехи и подслон за всички.
Ръководителите на селото управляват къмпинг на километър край реката, където отсядат групи сафари туристи. Много от тези туристи и други, преминаващи през близките природни резервати, също посещават Умоджа. Жените взимат скромна входна такса и се надяват, че щом влязат в селото, посетителите ще си купят бижута, изработени от тях в занаятчийския център.
Една от уникалните характеристики на общността Умоджа е, че някои от по-опитните жители обучават и образоват жени и момичета от околните села в Самбуру по въпроси като ранни бракове и осакатяване на жени. Богато украсените бижута с мъниста са важен атрибут на културата на Самбуру. Момичетата получават първите си огърлици от баща си на церемония, известна като "шиене на мъниста". Бащата избира по-възрастен мъж "воин", с който дъщерята ще сключи временен брак по това време. Бременността е забранена, но и контрацептивите са недостъпни. Ако момичето случайно забременее, тя е принудена да направи аборт, извършен от други жени в селото.
"Баща ми ме размени за крави, когато бях на 11 години", разказва пред Guardian едно от момичетата от селото. "Съпругът ми беше на 57." Така тя избягва от съпруга си само след един ден брак през 1998 г. и търси убежище в Умоджа.
Джудиа, която сега е на 19 г., идва в Умоджа на 13-годишна възраст, след като бяга от дома си, за да не бъде продадена за брак. "Всеки ден се събуждам и се усмихвам на себе си, защото съм заобиколена от помощ и подкрепа", споделя момичето.
През 2003 г. група жени от Умоджа се срещат с адвокати от Leigh Day, базирана в Обединеното кралство адвокатска практика, която провежда ежемесечна операция в близкия Archers Post, за да работи с местни жители, които са ранени от бомби, оставени от британската армия.
Жените разкриват тайните за изнасилванията си в период на цели 30 години. Повечето жени съобщават за случаи на групово изнасилване от войници, които ги нападат, когато са навън да събират дърва или да носят чиста вода. Мартин Дей, партньор в Leigh Day, е един от адвокатите, към които жените се обръщат. Дей и екипът му събират редица оригинални документи, като полицейски и медицински доклади.
Дори откриват няколко деца от смесена раса, появили се в резултат на сексуалните посегателства на войниците. Дей докладва откритията си на Кралската военна полиция. Въпреки това същата стига до мнението, че всеки един от тези записи е бил подправен. "Те не направиха ДНК проверки на децата от смесена раса, под претекст, че е огромен броят на предполагаемите войници (между 65 000 до 100 000 войници), които са били в Кения през този 30-годишен период", разказва Дей.
Когато Кралската военна полиция приключва разследването си, Дей иска събраната от него и колегите му официална документация обратно, но му отговарят, че е изчезнала. Документите така и не са намерени повече, с което за съжаление се слага край на разследването на случаите.
Много от жените в селото днес казват, че не могат да си представят да живеят отново с мъж, след като са прекарали време в Умоджа. Точно като 34-годишната Мери, която е продадена на 80-годишен мъж за стадо крави, когато е на 16 години. "Не искам никога да напускам тази подкрепяща общност от жени", категорична е тя.