Още с началото на кариерата си през средата на 90-те, Серина Уилямс се бори не само с противниците си на корта, но и с всички предразсъдъци на тема пол, раса и дори телосложение. С десетките си титли и постижения тя успя да спечели уважението на спортния свят, но, въпреки това, в сърцето й остава една горчивина, за която тя говори в новия брой на британския Vogue.
"Недостатъчно платена, недооценена" - така Уилямс накратко описва трудната битка, която води от години. Въпреки това обаче, тя никога не е била от хората, които съжаляват за цвета на кожата си и искат да бъдат бели.
"Харесвам се, каквато съм, харесвам как изглеждам и обичам това, че представям красивите цветнокожи жени. За мен това е перфектно", категорична е тенисистката.
Случаи като смъртта на Джордж Флойд преди няколко месеца карат Серина отново да разсъждава над расовата несправедливост. Основната привилегия, която вижда в днешни дни, е свързана със свободата на изразяване на мнение. "Сега ние, като чернокожи хора, имаме глас - и технологиите са огромна част от това".
За Серина това е голям плюс, защото днес всички могат да снимат и да разпространяват това, за което преди не смееха и да говорят. Това, за което тя говори от началото на кариерата си, но почти никой не й обръщаше внимание. А междувременно Уилямс не спира да прави всичко по силите си, за да промени статуквото.
"Тенисът е една малка игра в цялата схема", смята тя. Със своята доброволческа дейност, а и с модния си бранд, тя иска да промени схващанията за жените, които не са обучени и не са готови за отговорни и ръководни позиции. "Обичам да се застъпвам за хората и да подкрепям жените. Да бъда гласа, който милиони хора нямат", казва още Уилямс.
За да прави всичко това обаче, тенисистката и бизнес дама също се нуждае от вдъхновение. И го получава, в лицето на своята дъщеря Олимпия. Тя й помага отново да започне да цени тялото си - все пак, то й е дало не само кариерата й, но и възможността да бъде майка. "Всичко става завършено, когато погледна дъщеря си", казва Серина.
Невъзможността да цени правилно тялото си спортистката изпитва още от началото на кариерата си. Спомня си, че тогава всички гледат сестра й Винъс, която е слаба с дълги крака. А тя просто не се вписва в техните стереотипи, дори по телевизията не вижда хора, "дебели като мен". Но това са моменти от миналото, на които днес гледа като на уроци.
