Всеки знае историята на "Красавицата и Звяра". Историците са събрали 23 варианта от цял свят, но съвременната версия на класическата приказка, написана от френската писателка Габриел-Сузан Барбот дьо Вилньов през 1740 г. и станала известна с филма на Дисни от 1991 г., може всъщност да се базира на реалната история на един мъж и неговото семейство.
Петрус Гонсалвус е роден през 1537 г. на остров Тенерифе, Канарските острови. Родителите му са най-обикновени селяни и нямат нищо общо с кралския двор. Съдбата обаче е определила много по-интересно бъдеще за момчето, тъй като хората са запленени от необичайния вид на младежа. Той страда от синдрома хипертрихоза, наричан още "Синдром на върколака". Тялото на Гонсалвус е покрито с гъста, мека козина, която му придава вид на звяр с човешка форма.
Момчето е забелязано от местния лорд, който го подарява като роб на френския крал Анри II. Анри II обаче проявява особен интерес към Гонсалвус. Вместо да го затвори в клетка, той го ползва за шут, като същевременно му дава класическо джентълменско образование. От военна тактика до латински, Гонсалвус научава всичко, което трябва да знае един млад благородник. Всъщност той става по-образован от някои от самата аристокрация.
По време на престоя си в двора Гонсалвус също се запознава и се жени за млада жена на име Катрин де Медичи де Валоа, с която в крайна сметка има няколко деца. През 1589 г. обаче Гонсалвус остава без попечител, поради изострилата се политическа обстановка в страната. Мъжът се страхува за сигурността на семейството си и започва да търси нов покровител из знатните домове в Европа. На молбите му откликва дукът на Парма, който прибира необичайното семейство в едно от именията си в провинцията.
Там Гонсалвус се запознава с дукеса Маргарет, съпругата на новия му попечител. Тя също е впечатлена от странния вид на госта си и му разрешава да живее в къщата заедно със семейството си. Добрите отношения между странния мъж и благородницата се запазват дори след смъртта на дука на Парма.
През целия си живот Гонсалвус, а също и децата му, наследили заболяването му, са изучавани от множество медици, като същевременно провокират интереса на множество художници и дърворезбари. Ликът на Гонсалвус се разпространява из всички краища на Европа, като изображенията пораждат различни емоции сред населението.
Самият Гонсалвус, страдащ от хипертрихоза, няма нищо против светското внимание, стига хората да се държат с него като с човешко същество, отбелязва All That Interesting.
