Думите "светлина" и "мрак" дават информация както за физическите проявления, така и за смислово символните значения на връзката между тъмно и светло. За да се изследва светлината, е необходимо да се навлезе в тъмното. Да затворим очи и да се потопим в сянката на собствените си клепачи. Да съзерцаваме навътре, да се осланяме на сетивата си. Поезията на сянката се крие в това, че тя следва образа на осветения обект по свой собствен начин, без да го повтаря. Тя е неизбежният спътник на съзерцанието.
По същия начаин творбите от изложбата "На сянка" на Марина Александрова представят връзката между сянката и светлината. Те са вдъхновени от най-голямата ботаническа градина в Югоизточна Полша Arboretum Bolestraszyce, която авторката посещава за първи път 2022 г. ,
Платната ѝ изразяват вътрешно, самовглъбено състояние на преход между светлината и мрака, което отвежда отвъд видимите образи. Изложбата е част от проект "В сянката на светлината", по Национална програма Млади учени и постдокторанти.
Източник: Личен архив
Марина, която е родом от София, е асистент по Живопис и цветознание в катедра "Визуални изкуства" на Факултета по науки за образованието и изкуствата, на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През годините активно участва в множество групови изложби, международни проекти и семинари в Европа. Нейни картини са включени в частни и публични колекции в Европа и САЩ.
Марина е визуален артист, който работи в различни области на визуалните изкуства, но живописта заема централно място в работата ѝ.
"Живописта е първата ми голяма любов в света на изобразителното изкуство", разказва Марина, която открива, че умее да създава образи с четка и цвят още в прогимназията. В гимназията и университета пък се запознава с различни форми на визуалното изкуство, посещава галерии и среща художници. Благодарение на своите учители, осъзнава, че светът на съвременното визуално изкуство е многообразен и предлага множество форми и формати.
Източник: Личен архив
"В наши дни изящното и приложното съществуват в непрестанен диалог, а цветът е един от езиците, на които този разговор се води. За мен живописта е начинът, по който мога не само да предам емоция, но и да общувам", разкрива авторката.
Що се отнася до настоящата ѝ изложба "На сянка", тя съдържа осем картини и една творба, изградена от аморфни платна. Започва работа по тях през ноември 2024 г. и потеглят за Полша преди средата на март 2025 г.
"Въпреки че периодът изглежда кратък, работата по тях е силно концентрирана", признава Марина за изложбата си, която ботаническата градина приютява до 30 април.
"На сянка" е създадена специално за галерия "Пьотр Михайловски" в градината Arboretum Bolestraszyce, тъй като авторката свързва художествените решения със средата, която ще "обитават".
Източник: Личен архив
Ако беше предвидена за България, Марина би избрала университетската градина в Балчик, защото винаги е чувствала специален синхрон между морето и градината.
"Темата за водата и нейната природа заема важно място в научноизследователската и художественотворческата ми работа", споделя Марина. Допълва, че освен градината в Балчик, университетската градина в София е друго любимо нейно място. Често я посещава и неведнъж си е представяла как биха съществували конкретни художествени произведения там.
Източник: Личен архив
След Полша, Марина се подготвя есенна изложба в столична галерия, но за момента не издава повече подробности.
"В бъдеще се надявам да създам нови и интересни художествени решения, които да бъдат поставени както в галерийни пространства, така и в други среди."
