Един ден на 125 метра под земята в солна мина "Величка" в Полша

Когато казах на дъщеря ми, че ще отидем "под земята", очите ѝ се ококориха. "Ще копаем ли, мамо?", попита с пълна сериозност, докато пристягах малката ѝ раничка. Всъщност не подозираше, че предстои да се спуснем в едно от най-невероятните места в Европа - солната мина "Величка" (Wieliczka Salt Mine), която се намира само нa няколко километра от Краков, Полша.

Нюрнберг - когато бира, наденици и история вървят ръка за ръка

Защо да посетим баварския град именно по това време на годината

Още с първите крачки навътре разбрах, че това ще е една доста необикновена разходка. Даже малко се притеснявах как петгодишната ми спътница в приключенията ще приеме тъмнината, тунелите и дълбочината, защото ни предстоеше пеша и с голяма група да вървим няколко километра, докато слезем на 125 метра под земята. Гидът ни предупреди - предстоят 800 стъпала надолу, преди да стигнем до първото ниво на мината.

Дъщеря ми реши да ги брои. До 100 беше весело. После просто се смееше и повтаряше: "Мамо, слизаме все по-дълбоко! Ще стигнем ли до динозаврите?"

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Когато най-накрая стъпихме на следващото подземно ниво, въздухът се промени - стана по-хладен, чист и леко солен. Гидът ни разказа, че мината е стара над 700 години, датираща още от XIII век. Тогава миньорите открили сивата каменна сол под "Величка" и започнали да я добиват. До края на XX век - чак до 1996 г., тук са изкопани над 7.5 милиона кубични метра сол, превръщайки това място в един от най-дълго действащите рудници в света.

Слизайки все по-надолу, усетих, че сме наистина дълбоко. Гидът ни спомена, че най-ниската точка на мината е 327 метра под земята - това е повече от височината на Айфеловата кула. Макар туристическата обиколка да не се спуска чак дотам, си е впечатляващ факт.

"Значи ще сме под Париж!", каза малката, докато се опитвах да ѝ превеждам какво ни разказва гидът, напълно убедена, че ще стигнем чак до Франция.

Тунелите, по които вървяхме, се виеха като лабиринт. Всъщност под "Величка" има над 300 километра подземни коридори, разположени на девет нива. Туристите виждат само малка част от тях, но дори тази част изглежда безкрайна.

Навсякъде около нас - солени стени, някои сиви, други блестящи като кристал, и скулптури, изсечени от самите миньори. Един солен свят, осеян с множество подземни езера, камери и параклиси, украсени с огромни полилеи.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Най-впечатляващ може би беше параклисът "Света Кинга", който е изцяло изваян от сол. Това е едно от четирите подземни светилища в мината, но безспорно най-величественото. Разпростира се на 400 квадратни метра и е изработен от 20 000 тона сол.

Олтарът, статуите, и дори някои от полилеите - всичко е от сол. Когато лампите светнаха и залата блесна като замък от лед, дъщеря ми прошепна: "Мамо, тук сигурно живее принцеса от сол". И честно казано, напълно ѝ повярвах.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Цялата мина е осеяна с множество параклиси и икони. Оказва се, че миньорите са били изключително религиозни и всеки ден при тях е започвал с молитви. Като се има предвид някои от опасните техники, които са използвали за извличане на сол, като газови експлозии например, не сме особено изненадани, че са отправяли молби към Бог да ги запази живи.

По време на обиколката има момент, в който се прави малка възстановка чрез запис на шума, който се е чувал по време на тези експлозии. Това в съчетание с почти пълна тъмнина успя леко на стресне дъщеря ми, но не дотам, че да не продължи да пита и с любопитство да наблюдава каква нова изненада ще има във всеки следващ тунел и всяко следващо ниво надолу.

Минахме и покрай старите инструменти и машини, които са запазени почти непокътнати благодарение на солта. Гидът каза, че минералът има естествена сила да съхранява неща във времето - дори дърво и метал.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Докато разсъждавах колко човешки съдби са оставили отпечатъка си тук, чух нова, любопитна история: някога конете, работили в мината, така и не са се връщали на повърхността. Те прекарвали живота си долу, въртейки огромни дървени колела, които движели механизмите. Днес част от тези солено запазени съоръжения все още могат да се видят - истински музей под земята.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Между тунелите има и специална зона, където въздухът е изключително чист - подземен лечебен център. Хора идват тук, за да дишат солен въздух, който помага при респираторни заболявания. Микроклиматът е толкова уникален, че дори стоенето за няколко часа се смята за терапия.

В един от по-големите зали се провеждат събития и концерти - чудесен подземен театър от сол. Представих си как музиката отеква в кристалните стени и вероятно звучи като ехо от миналото. Дори се засякохме с местна полска група от възрастни официално облечени дами и господа, които вероятно бяха дошли именно за някое подземно представление.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Когато приключихме с обиколката, решихме да останем още малко и да хапнем в единствения ресторант в света, който се намира на 125 метра под земята. Да, не само има такъв, но и той е толкова уютен, топъл и дори евтин. Опитахме т.нар. зурек или супа от наденици, която е типична полска класика, шницел и солен карамелен десерт, който малката нарече "солено сладко чудо".

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Докато си похапвахме, сервитьорката ни разказа, че от мината днес се извлича Wieliczka Brine - специален минерален разтвор, богат на натриев хлорид, който се използва в спа терапии и козметика.

Един ден по Титикака между Перу и Боливия - тайните на най-високото плавателно езеро в света

Един ден край водите на сякаш безкрайното езеро

Когато тръгвахме обратно с асансьора, който взима тази огромна дълбочина само за няколко секунди, чух дъщеря ми да казва: "Мамо, тук беше като в приказка, нали?" И както в повечето случаи, и този път беше съвършено права. Защото "Величка" не е една обикновена миньорска дупка - това е град под земята, изграден от сол, време и човешка смелост.

Източник: Lifestyle.bg / Фотография Ивелина Тодорова

Излизайки отново на дневна светлина след няколко часа на такава дълбочина, усетих как въздухът навън ми се струва по-различен - по-лек, но и някак по-обикновен. Под земята беше друг свят. И когато дъщеря ми ме хвана за ръката и прошепна: "Мамо, утре може ли пак да сляза долу", знаех, че този спомен ще остане с нея завинаги.