Как звучи традицията, когато не е затворена в миналото? Отговорът на този въпрос дава португалската певица Кристина Клара, която превръща фолклора, фадото и музикалните традиции на Атлантика в жив, съвременен разказ. На сцената на A to Jazz тя няма да излезе, за да изпълни репертоар от няколко песни, а ще покаже как музикалната памет може да продължи да се променя, да среща нови култури и да говори на съвременната публика.
За нея музиката не е музейна ценност, а жив организъм. "Традицията остава жива само ако всяко поколение влезе в диалог с нея", казва Кристина.
Този диалог започва още в детството ѝ в Миньо - регион в Северна Португалия, където музиката не принадлежи на концертните зали, а на ежедневието.
"Израснах с усещането, че музиката е част от живота. Остана ми не толкова репертоарът, колкото разбирането, че тя носи памет, идентичност и свързаност. И днес вярвам, че музиката трябва да се преживява, а не просто да се изпълнява."
Именно затова Кристина никога не се опитва да "осъвременява" традицията. Вместо това търси какво прави една песен вечна. "Не исках да модернизирам нищо. Исках да разбера защо определени песни ме докосват толкова силно."
Източник: Личен архив
Отговорът я отвежда към собствен музикален език - пространство, в което фадо, морна, самба кансау и португалският фолклор се срещат естествено, без да губят своята идентичност.
За Кристина уважението към традицията не означава да я възпроизвежда буквално, а да се опитва да открие емоционалната истина зад нея. Именно там, където различните влияния се срещат, се ражда нейната музика. Особено място в това пътешествие заемат жените. Не като героини от историята, а като нейните най-тихи пазители.
"Много песни са оцелели не защото някой ги е записал, а защото жените са продължавали да ги пеят - у дома, по време на работа, на празници."
И за нея е важно тези често невидими форми на авторство да бъдат признати и да намерят своето място в съвременното изкуство. На сцената например Кристина използва традиционни инструменти като адуфе - стар португалски ударен инструмент, който според нея пази много повече от ритъм.
Източник: Личен архив
"Тези инструменти носят памет. В тях са закодирани жестове, общности и начини на живот. Те разказват за жените, които са създавали история не чрез големи събития, а чрез постоянство, грижа и приемственост."
След преместването си в Лисабон погледът ѝ към музиката става още по-отворен. Градът, в който се срещат различни култури, я убеждава, че идентичността никога не е завършена.
"Идентичността не е статична. Интересува ме не разделението между жанровете, а разговорът между тях." Точно такъв разговор Кристина очаква да се случи и в София.
Публиката на джаз фестивалите обикновено е отворена към нови музикални открития и културен обмен. Какво очаквате да споделите с публиката на A to Jazz?
Най-много се вълнувам от възможността да създадем пространство, в което португалският музикален език да бъде отворен, жив и достъпен за среща с други музикални светове. Проектът, който представям, е здраво стъпил върху моите корени, но същевременно кани различни традиции да влязат в диалог. Любопитна съм какви нови значения ще се родят именно в тази среща с публиката.
Източник: Личен архив
Какво бихте искали хората в София, които ще чуят музиката ви за първи път, да знаят за Кристина Клара?
Бих искала да знаят, че не възприемам традицията като нещо, което трябва да бъде пазено зад стъкло. За мен тя е жив език - нещо, което се променя всеки път, когато го докоснем. Надявам се хората да дойдат с любопитство, а не с предварителни очаквания.
Фестивалите често създават специални моменти между артистите и публиката. Има ли фестивално преживяване, което никога няма да забравите?
Един от най-незабравимите ми моменти беше по време на Atlantic Music Expo в Кабо Верде. В един момент изпях традиционно вира от Миньо, а след това и кабовердиански батуку, заедно с група местни жени. Докато аз свирех на португалското адуфе.
Това, което най-много ме развълнува, не беше самата идея, а енергията, която се роди. Хората започнаха да се събират около нас, улицата се изпълни с публика по залез слънце, всички пееха, танцуваха и споделяха този момент заедно. Беше напълно спонтанно, силно и дълбоко символично преживяване, в което различните традиции не се конкурираха, а взаимно се обогатяваха.
Има ли песен от репертоара ви, която е особено лична за вас или най-добре представя творческия ви път?
Всъщност има две песни, защото всяка от тях бележи различен етап от развитието ми.
Първата е "Saia Velhinha" от дебютния ми албум Lua Adversa. Това е традиционна песен от Миньо - региона, в който съм родена. Записахме я по много семпъл начин - само с гласове и ударни инструменти, заедно със сестра ми. Когато се връщам към нея днес, я възприемам като символично начало - моите корени и едно артистично изявление за простотата и произхода.
Източник: Личен архив
Втората е "Bonança" - първият сингъл от предстоящия ми албум, който ще излезе през октомври. Написах я върху традиционна фадо структура и я записах с музиканти от Португалия, Бразилия и Кабо Верде, в дует с Антонио Замбужо. За мен тя отразява мястото, на което се намирам днес - авторска музика, здраво свързана с традицията, но отворена към различни влияния, ритми и сътрудничества. Антонио е един от най-добрите разказвачи чрез музика, които познавам, и човек, с когото споделяме много близък естетически поглед.
Португалската музика отдавна се свързва с теми като копнежа, паметта и силните емоции. Смятате ли, че те продължават да вълнуват и младата публика?
Абсолютно. Просто днес се проявяват по различен начин. Копнежът, чувството за изгубеност, носталгията или желанието да принадлежиш някъде не са изчезнали. Младите хора продължават да откликват на искрените емоции - променя се единствено езикът, чрез който те се изразяват.
Как виждате бъдещето на традиционната португалска музика в един все по-глобализиран музикален свят?
Мисля, че бъдещето ѝ зависи повече от увереността, отколкото от необходимостта да бъде защитавана. Традиционната музика става по-силна, когато артистите работят с нея творчески и отговорно. Културният обмен не заличава идентичността - напротив, често разкрива нови нейни измерения.
И накрая - ако трябва да опишете музиката си само с три думи, кои биха били те?
Вкоренена. Отворена. Жива.
A to Jazz е от 2 до 5 юли в Южен парк 2, Кристина Клара ще излезе в първата фестивална вечер на 2 юли (четвъртък)
