77-ият филмов фестивал в Кан е готов да поднесе истински празник за любителите на киното, включително нови филми от известни режисьори като Йоргос Лантимос и Паоло Сорентино, както и живи легенди като Франсис Форд Копола, Дейвид Кроненбърг и Джордж Милър.
Вчера, 14 май, бе дадено началото на кинофестивала на Френската ривиера, който всяка година събира звезди от киното, за да представят новите си филми. По традиция знаменитостите минаха по червения килим, като в откриващия ден светлините на прожекторите бяха насочени най-много към Мерил Стрийп.
По време на церемонията актрисата получи почетна "Златна палма" и бе посрещната с бурни двеминутни овации. И тъй като фестивалът ще продължа чак до 25 май, ето някои филми, за които всички говорят.
Рисковото начинание на Франсис Форд Копола с Megalopolis
Франсис Форд Копола се опитва да направи този филм от около 40 години и според редица източници е продал лозята си, за да го постигне. Режисьорът всъщност поема голям риск с този алегоричен научно-фантастичен фентъзи епос за град от бъдещето, моделиран от нещо като смесица на Рим, Ню Йорк, Метрополисът на Фриц Ланг и Бог знае какво още. Със сигурност ни изглежда като един интересен ход от негова страна, за който хората ще спорят месеци, години, може би дори десетилетия.
Завръщане в миналото с "Фуриоза: Сага за Лудия Макс"
"Лудият Макс: Пътят на яростта" на Джордж Милър имаше триумфална премиера в Кан през 2015 г. и тази нова предистория със сигурност се надява да направи същото седмица преди глобалната си премиера по кината. И докато Аня Тейлър-Джой поема ролята, увековечена от Чарлийз Терон в предишния филм, Лудият Макс почти не може да бъде видян - с изключение на малка епизодична роля. Възможно ли е обаче филмът да постигне такива успехи, както направи през 2015 г.? Ами... предстои да видим.
Себастиан Стан като Доналд Тръмп и Мария Бакалова като Ивана Тръмп в "Стажантът"
Ирано-датския режисьот Али Абаси ("The Last of Us: Последните оцелели") показва привързаност към перверзното в хода на кариерата си и може би е намерил най-перверзната си тема досега - възходът на Доналд Тръмп (Себастиан Стан) в света на недвижимите имоти в Ню Йорк през 70-те и 80-те години и, по-специално, близките му отношения с прословутия му адвокат Рой Кон (Джеръми Стронг).
Написано от бившия репортер на списание New York Габриел Шърман, за този филм изглежда тепърва ще се говори много. Особено в България, като се има предвид че в него ще участва и Мария Бакалова.
Bird - филмът, заради който Бари Когън остави продължението на "Гладиатор"
Андреа Арнолд е фаворит в Кан. Red Road, Fish Tank и American Honey спечелиха наградата на журито на фестивала през годините. Нейните филми са натуралистични портрети на обикновени хора, често в покрайнините на обществото: тийнейджъри в Америка, непокорна 15-годишна, бореща се да се освободи от обстоятелствата на по-ниската класа в Лондон и т.н.
И макар Арнолд да има и склонност да избира най-вече неизвестни актьори, последният й филм Bird включва някои от най-нашумелите актьори тази година. Това несъмнено са Бари Когън, който се отказа от "Гладиатор 2", и Франц Роговски, който играе главната роля.
Филмът проследява историята на 12-годишно момиче на име Бейли, което живее с брат си Хънтър и баща им Бъг - невнимателен родител, който ги отглежда сам. Бейли, която е на ръба на пубертета, тръгва да изследва заобикалящия я свят в търсене на приключения и внимание.
След "Клети създания", още един претендент за награди - Kinds of Kindness на Йоргос Лантимос
Никой не би обвинил Йоргос Лантимос, че си е дал почивка след четирикратния си Оскар за "Клети създания", но както ни каза миналата година, той не е в състояние да не прави нищо и бързо забравя колко болезнено е да правиш филм: "Имам лоша памет. Забравям и се връщам, и отново се вълнувам. И пак си си казвам: "О, не, същото е."
Kinds of Kindness изглежда по-близка до предишната му по-мрачна и по-конфронтационна работа, отколкото до по-комичните му скорошни филми "Фаворитката" и "Клети създания". Описван от критиката като "басня за триптих", той е антология, разделена на три истории. Актьорският състав се състои от добре познати звезди като Ема Стоун, Уилям Дефо, Маргарет Куали и Джо Алуин, плюс "новодошлите" при режисьора Хонг Чау, Джеси Племънс, Мамуду Ати и Хънтър Шафър.
"Автобиографичният" филм на Дейвид Кроненбърг The Shrouds
През 2022 г. култовият режисьор на т.нар. body horror ужаси Дейвид Кроненбърг зарадва всички с чисто нов филм след осем години пауза. Crimes of the Future беше своеобразно завръщане към онова, заради което толкова много хора го обичат. За щастие на феновете, въпросното заглавие не беше просто единичен проект, след който Кроненбърг да се отдаде отново на заслужена почивка.
Още преди премиерата на Crimes of the Future се заговори и за следващия му филм, мистериозния по онова време The Shrouds, с който канадецът ще остане в познатата територия. Обявен като "най-личният" филм на Кроненбърг и самоопределян като "автобиографичен", The Shrouds е изследване на смъртността и това, което се случва, след като умрем.
Венсан Касел играе Карш, скърбящ вдовец, който "изгражда иновативно устройство, за да помогне на хората да се свържат с мъртвите" в погребален саван, който позволява на клиентите му да гледат как техните близки се разлагат в реално време...
Самият Дейвид Кроненбърг е вдъхновен да напише и режисира филма, след като собствената му съпруга почива през 2017 г.
И още тежки преживявания с The Substance
Първият филм на Корали Фаржеа Revenge от 2017 г. e запомнящ се обрат на трилъра за отмъщение за изнасилване, който избягва еротизираното насилие в полза на по-феминисткия (и все още кървав) подход към жанра.
Неговото продължение, The Substance, звучи така, сякаш може да направи нещо подобно за body horror филмите: на пресконференция ръководителят на кинофестивала в Кан Тиери Фремо го описва като "напорист телесен ужас", добавяйки, че публиката трябва "да носи нещо да се предпазва, защото в края има много кръв по екрана, която изглежда че минава през самия екран". В главните роли в The Substance участват Деми Мур и Сара Маргарет Куали.
Френско-мексикански мюзикъл Emilia Pérez
Ако не сме единствените, които чакаме музикално-криминална комедия, която се развива в Мексико, но е написана и режисирана от френски автор, с участието на Селена Гомес и Зоуи Салдана, добри новини за всички - нашето време най-накрая дойде.
Жак Одиар първоначално разработва Emilia Pérez като оперно либрето, вдъхновено от романа Écoute на Борис Разон от 2018 г., но вместо това то се превръща в мюзикъл с оригинална музика, композирана от Клеман Дюкол, и с песни от френската певица Камий.
Филмът разказва за жена, натоварена да помогне на избягал лидер на мексикански картел да се подложи на операция за смяна на пола, за да избегне проблеми с власите. В главната роля е испанската актриса Карла София Гаскон, известна предимно от теленовели.
Ричард Гиър като умиращ режисьор в Oh, Canada!
През последното десетилетие Пол Шрейдер успява да съживи кариерата си и да се хареса на ново поколение кинематографисти чрез поредица от силно лични, мрачни драми с изолирани, изповедни герои. Сега той прави филм, който някак си изглежда още по-личен, базиран на романа Foregone на Ръсел Банкс. Банкс е сценарист на "Мъчение", който е и един от най-великите филми на Шрейдер.
Foregone e предпоследният публикуван роман на Банкс от 2021 г. и разказва историята на Лио Файф, известен документалист, живеещ в Канада, където е избягал от Щатите през 60-те, за да избегне конскрипция във Виетнамската война.
Когато е в последните стадии на смъртната си диагноза, Файф привиква един от отдадените си ученици, за да направят документален филм за живота му. Ученикът предполага, че това ще бъдат последните лекции на уважавания преподавател, а всъщност от смъртния си одър Файф иска да признае всичките си прегрешения и всички начини, по които е наранявал хората през живота си. Във филма ще видим още Ума Търман и Джейкъб Елорди.
Сюрреалистичен и вероятен пробив на Universal Language
С участието си в "Двете седмици на режисьорите", най-новата драма на канадския режисьор на експериментални филми Матю Ранкин представя сюрреалистичен Уинипег, променен с персийската култура и език.
Всяка година има поне няколко филма от страничните продукции на фестивала, които успяват да пробият. И в Кан, изпълнен с известни актьори и известни звезди, този - от режисьор, за когото повечето хора не са чували, включващ актьорски състав от неизвестни, но вече с много положителен шум, може да се окаже именно един от отличените.
Филмовите критици ще спорят за Parthenope
Паоло Сорентино прави страхотни филми, които заслужават да бъдат гледани на възможно най-големите екрани, така че е хубаво да го видим именно в Кан. Предишният му филм, беше продуциран от Netflix, което означаваше, че нямаше как да бъде прожектиран в Кан и вместо това го видяхме на филмовия фестивал във Венеция, припомня Vulture.
Parthenope разглежда живота на измислена жена на име Партенопа, чието тяло е изхвърлено на брега в Неапол, родния град на режисьора. Мит, красота, смърт, желание, море, Неапол - това са все повтарящи се мотиви за Сорентино. А и освен всичко, той е режисьор, който решително отказва да се тревожи, че във филмите си задължително трябва да включва съвременни нрави или нагласи. Неговият натрапчив класицизъм е нещото, за което критиците обичат да се карат.
