В името на българскaтa група hug or handshake има и доза хумор, и доза непланирана ирония. През 2020 г., когато и прегръдката (hug), и ръкостискането (handshake) изведнъж се възприемаха съвсем различно покрай пандемията от Covid-19, момчетата дебютираха с две страхотни песни и видеа към тях. Става дума за "Blaze of Sorry" и "Molten Dreams".
И макар в този момент по обясними причини да нямаха възможност за изяви на живо, продължиха да правят красива, емоционална и безкомпромисно издържана от всяка гледна точка музика. И спечелиха верни фенове, защото звученето им е оригинално, запомнящо се, изградено с педантично внимание към детайла и подбора на аранжимент.
Зад инди поп-рок бандата всъщност стоят Антон Георгиев и Петър Трифонов - колеги в Американския университет години преди да намерят общи теми като музиканти и слушатели. Смятат себе си за добри момчета, които правят музика заедно. "Колко да сме момчета, някои вече минахме 30-те", закачливо добавя Петър. И както повечето музиканти и те предпочитат творчеството им да говори вместо тях. Просто хората да знаят, че музиката им съществува.
Източник: Фотография Михаил Мишев
Антон Георгиев
А тя - музиката, присъства в живота им от деца. "Слушам музика отпреди да имам съзнателни спомени", разказва Антон. Но искрата на музиканта в него запалва китаристът Джон Фрушанте (Red Hot Chili Peppers). "Мрънках на нашите да ми купят същата електрическа китара Stratocaster като неговата (само че мексиканскa) за рождения ми ден в 9-10 клас."
Що се отнася до Петър, неговият най-ранен съзнателен спомен, свързан с музиката, е как в ръцете му попада касета на The Offspring през 1998 г. "Златна година", както и сам я определя. Оттогава до ден днешен музиката го следва неотлъчно. Дори и под душа.
"Имам колонка за банята и често си пея, каквото звучи по Spotify", споделя Петър. За разлика от него, Антон няма този навик. Той по-скоро се опитва да размишлява върху нещата, които не е успял да измисли извън душа.
Пеенето под душа може и да не е присъщо за двамата, но и Петър, и Антон имат своите песни фаворити, докато пътуват. В топ пет на Антон попадат "Listen To What The Man Said" на Wings, "Burning" на Yeah Yeah Yeahs, "Southern Nights" на Глен Кембъл, "Driving South" на Goth Babe & Blood Cultures и "If We Make It Through December" на Мърл Хагард.
Източник: Фотография Михаил Мишев
Петър Трифонов
При Петър предпочитанията постоянно се сменят, но напоследък е комбинация от последните албуми на Gorillaz и Лана Дел Рей. Няма нищо против да чуе и малко Dire Straits по радиото.
Именно тези песни, а и всички други, олицетворяващи "хубавата и добре направена музика", продължават да вдъхновяват момчетата да да търсят, създават и творят. "Да открия някоя нова песен, която да ми въздейства по онзи начин, който не можеш да опишеш с думи", както обяснява Петър. Що се отнася до творческия им процес, той е разпокъсан, бавен, вълнуващ и доста разтегнат. Защото идеите им обикновено се материализират в поредица от стъпки, и нищо не става изведнъж.
Точно като последният им сингъл "SLOWBOY". И макар това да е първото парче, което официално излиза на бял свят след дебютния им албум Once Upon a Pink Sedan от 2021 г., всъщност то отдавна радва феновете по време на концертите на hug or handshake.
Автор на текста е Антон, музиката е на Петър и Антон, а за аранжимента, записа и смесването момчетата отново работят с музикалния си продуцент Симеон Лозанов - Monyx. Режисьор и оператор на свежото видео е Никола Атанасов.
Източник: Фотография Михаил Мишев
Колко време подготвяхте последния си сингъл "SLOWBOY"?
Антон: Зависи какво разбираме под подготвяне. Може да се каже две години, може да се каже и седмица. Във всеки случай бяхме по-бавни от старта до финала, отколкото ни се искаше.
Петър: Да, отне доста време, докато запишем песента. И мина през много различни варианти преди да се стигне до демото още. Имаше един, в който главната синтезаторна мелодия всъщност беше на китара и много дълго ми се искаше да е така, но не се получаваше толкова добре.
С какво е по-различна новата ви песен от дебютния студиен албум?
Антон: С това че преди да я запишем, известно време я свирихме на живо. Музикално бих казал, че не е драматично по-различна от парчетата в албума Once Upon a Pink Sedan. Може би звучи малко по-агресивно и комерсиално.
Петър: Може би че е една идея по-позитивно звучаща и енергична.
Имахте ли трудности при записите?
Антон: Винаги имаме трудности и сега не беше по-различно. Имахме много чуденки около барабанчето, баса, гласовете, микса... Подлагаме всичко на съмнение и понякога ми се струва, че парчето никога няма да бъде завършено, или че трябва всичко да се хвърли в кофата и да се започне от начало. Но обикновено като се отдръпнем малко, започват да се намират решенията.
Петър: Да, общо взето винаги изникват един куп предизвикателства. Нашият продуцент Мони е много взискателен и често се налага да се надскачаме като музиканти.
Източник: Фотография Михаил Мишев
Разкажете нещо интересно около писането на парчето и записването на видеоклипа?
Антон: Докато снимахме частта с моторите за видеото, те загряваха заради стоенето на едно място и се налагаше от време на време да се отдалечават за по няколко минути, за да могат да се охладят. Беше нещо, което не предвидихме, но момчетата бяха супер готини и разбрани пичове, и не се отказаха да въртят до последно, буквално до залез, когато вече нямаше какво да снимаме. И моторите оцеляха.
Петър: Има една част в песента преди последния припев, на която се чува едно "пау" точно преди да влезне припевът. Тони просто го извика спонтанно, докато записваше вокалите, и решихме да го оставим, въпреки че е странно.
Какво да очакваме от hug or handshake?
Антон: Планираме още един-два сингъла тази година. Планираме и няколко концерта през май и юни. За по-нататък още не е ясно, но ще дойде.
