5 от любимите ни песни на Ози Озбърн

Краят на петъчния ден обикновено е посветен на нови песни. Тази седмица обаче няма да гледаме в новото на настоящето, а ще обърнем поглед към славата на миналото. След като седмицата беше помрачена от новината за смъртта на Ози Озбърн, няма как да не почетем Принца на мрака и вечното творчество, което ни завеща, като посветим петъчната ни музикална селекция на него с пет от любимите ни парчета, които вече няколко дни слушаме до изнемога.

190 милиона причини да обичаме Ози Озбърн - какво постигна с последния си концерт

Принцът на мрака напусна този свят с непоклатимо достойнство

"Iron Man" - трагичната съдба на мълчаливия герой

Когато някой каже "Iron Man", първото нещо, за което мнозина днес се сещат, е Тони Старк и Marvel. Но години преди холивудския герой, Black Sabbath създават една тъжна, почти митологична история за човек, който се опитва да спаси света - и се превръща в чудовище.

Текстът описва човек, който пътува във времето, вижда апокалипсиса, но когато се връща, е превърнат в железен гигант - неразбран, осъден, отмъстителен. Хората не го слушат, и той ги унищожава.

Интересен факт е, че заглавието "Iron Man" идва от Ози, който чул китарния риф на Тони Айоми и възкликнал: "Звучи като някакъв железен човек, който върви тежко по улицата". И така името останало.

Въпреки апокалиптичния сюжет, песента е едно от най-великите метъл произведения в историята. Рифът е толкова запомнящ се, че много фенове твърдят: "Това беше първото нещо, което се научих да свиря на китара."

"Mama, I"m Coming Home" - гласът на завръщането

В началото на 90-те години, когато рок музиката търси нова форма, Ози Озбърн прави нещо, което никой не е очаквал - създава нежна, искрена балада с "Mama, I"m Coming Home".

Интересен факт е, че текстът е написан в съавторство с Леми Килмистър от Motörhead, който обикновено пише за мотори, жени и уиски. Но тук Леми показва своята по-чувствителна страна.

Песента е посветена на съпругата на Оззи - Шарън, която години наред е негов мениджър, опора и най-голям критик. Песента улавя желанието за покой, за прибиране у дома след години на хаос и злоупотреби. Забележително е, че баладата, изпята от Принца на мрака, се превръща в една от най-емблематичните рок любовни песни на 90-те.

„5 години абсолютен ад“ – какво сподели Ози Озбърн за здравословните проблеми преди смъртта си

Въпреки състоянието си музикантът направи подобаващо сбогуване с феновете преди да почине

"Close My Eyes Forever"- тъмният дует на ангел и демон

Когато Ози Озбърн и Лита Форд се събират в студиото, никой не очаква, че от тази среща ще се роди не просто песен, а рок баладата на нощта. "Close My Eyes Forever" е създадена почти случайно - като част от импровизация по време на запис.

Песента звучи като диалог между две души, които се лутат между любовта и тъмнината, между живота и смъртта. Има нещо театрално в начина, по който се преплитат гласовете им - едновременно нежно и зловещо.

Интересен факт е, че Ози, и Лита по-късно признават, че са били доста пияни, когато са записали вокалите. Това само допринася за онзи задъхан, почти халюциногенен емоционален заряд, който песента носи. "Close My Eyes Forever" става най-успешният сингъл на Лита и един от малкото дуети на Оззи, който се върти по радиата и до днес.

"No More Tears" - изповед без задръжки

"No More Tears" не е просто дълга песен (почти 8 минути), а епос, в който Оззи излива всичко - от демони на миналото до параноя и желание за изкупление.

Интересен факт: песента започва с един от най-емблематичните бас интродукции в рок историята - дело на Майк Инез, който по това време дори не е официален член на групата.

Лириката е загадъчна. Мнозина я интерпретират като история за убиец или сериен престъпник, но Оззи сам казва, че тя е "просто едно от онези неща, които изплуват от подсъзнанието" - смесица от реалност и халюцинация.

"No More Tears" бележи завръщането на Оззи в силна форма след бурните години през 80-те. Това е песен за края на сълзите, но и за това колко много боли самият процес на пречистване.

"Changes" - сълза в сърцето на мрака

Когато чуем името Black Sabbath, очакваме мрак, тежки рифове и метъл с дъх на дяволски орган. Но през 1972 г., насред всичко това, се ражда "Changes" - една песен, която не вика, не реве, не заплашва, а... плаче.

В албума Vol. 4, сред гръмотевичните китари и параноични текстове, "Changes" звучи като шепот в буря. Пиано, меланхоличен вокал и болезнено проста истина: всичко се променя - особено любовта.

Текстът е вдъхновен от развода на барабаниста Бил Уорд. Въпреки че самият Ози пее, думите идват от душата на неговия приятел. Това не е фантастика или метафора - това е истинско човешко страдание, събрано в няколко строфи.

Тони Айоми оставя китарата и свири на мелотрон - инструмент, известен с призрачния си звук, използван още от The Beatles. Тази тиха, симфонична атмосфера прави песента още по-сърцераздирателна.

Интересен факт е, че "Changes" няма барабани. Да, в песен на Black Sabbath! Това е нещо нечувано за онова време. Но вместо ритъм с палки, тук има ритъм от раздяла и сълзи.

"Беше толкова различна от всичко, което сме правили. Но точно това я направи толкова специална", казва Ози за песента години по-късно.

В памет на Ози Озбърн - с какво ще запомним Принцът на мрака и бащата на хеви метъла

Краят на една епоха

През 2003 г. Оззи Осбърн прави нова версия на "Changes" - този път в дует с дъщеря си Кели Осбърн. Песента се изкачва до номер едно в Обединеното кралство, а текстът вече звучи не като песен за раздяла между любовници, а за промяната във връзката между баща и дъщеря.