Историята на науката е пълна с учени, готови да рискуват всичко в името на откритията. Някои експерименти върху самите тях завършват с успех, други - с болезнени уроци, а трети изглеждат направо безумни. Сред най-ярките примери обаче безспорно е шотландският физиолог Джон Скот Холдейн - човекът, който доброволно вдишвал смъртоносни газове, за да разбере как действат върху човешкия организъм и как могат да бъдат спасени човешки животи.
Днес подобни експерименти биха били немислими без строги етични правила и множество разрешения. В края на XIX и началото на XX век обаче Холдейн не чакал ничие одобрение - той просто влизал в лабораторията, поемал дълбоко въздух... и започвал поредния си експеримент.
Роден в заможно семейство в Шотландия, Холдейн посвещава живота си на физиологията. За него науката не е само теория, а инструмент, който трябва да помага на хората да оцелеят в опасни условия.
Най-големите му постижения идват след разследванията на трагични инциденти във въгледобивните мини. Той изучава токсичните газове, които убиват миньори след експлозии, разработва по-ефективни респиратори и въвежда практика, която остава символ на минното дело десетилетия наред.
Именно от неговата работа се ражда идеята за канарчето в мината. Малките птици били изпращани преди миньорите, защото били много по-чувствителни към отровните газове. Ако канарчето загине или покаже признаци на отравяне, хората знаели, че трябва незабавно да напуснат мината.
Работата му обаче далеч не се изчерпвала с мините. Холдейн прави революционни изследвания върху декомпресията при водолазите - знания, които и днес стоят в основата на съвременната водолазна медицина. По време на Първата световна война участва и в разработването на ранните противогази, които предпазват войниците от смъртоносното действие на хлор, фосген и иприт.
Но зад всички тези научни успехи стоял един необичаен навик - ако искал да разбере как действа даден газ, първо го изпробвал... върху себе си. Специално за тези експерименти в лабораторията му била изградена херметически затворена камера, където той вдишвал различни токсични вещества и внимателно записвал всяка промяна в състоянието си.
По онова време не съществували комисии по етика, оценки на риска или строги правила за експерименти с хора. Холдейн бил истински пионер на самоекспериментите.
Нещо повече - понякога включвал и собственото си семейство. Според исторически източници той излагал сина си Джак на опасни концентрации на хлор и други токсични газове, за да наблюдава ефектите им, пише IFL Science.
Дъщеря му Наоми също оставя любопитен спомен. Един ден тя поканила свое шестгодишно приятелче с думите: "Ела вътре. Татко иска кръвта ти." Не е изненадващо, че детето избягало с писъци.
След един от експериментите Холдейн бил спрян от полицай в Оксфорд, който решил, че ученият е сериозно почерпен. Обяснението му едва ли направило ситуацията по-нормална: "Не съм пиян. Просто вдишвах газове."
Сред най-рискованите му експерименти е този с въглеродния оксид. Холдейн сам вдишвал различни концентрации от силно токсичния газ, като подробно описвал симптомите си и измервал доколко хемоглобинът в кръвта му се насища с него. Благодарение на тези изследвания учените започват много по-добре да разбират как въглеродният оксид взаимодейства с хемоглобина и защо е толкова опасен за човека.
Любопитството му не спирало дотук. За да проучи влиянието на разредения въздух върху организма, Холдейн организира експедиция до връх Пайкс Пийк в американския щат Колорадо, където изследвал как високата надморска височина променя снабдяването на тялото с кислород.
Иронията е, че човекът, който десетилетия наред доброволно се е излагал на въглероден оксид, хлор и редица други опасни газове в името на науката, не загива в лабораторията. Джон Скот Холдейн умира през 1936 г. от пневмония, след като се завръща от научна експедиция в Персия, където изследва влиянието на екстремните горещини върху работниците в петролната индустрия. До последните си дни той продължава да работи на терен - така, както е правил през целия си живот.
