Симеон Червенков стана първият победител в родния „MasterChef". Гладиаторът в кухнята е на 33 г., мениджър "Критични инциденти" в IT компания и запален фен на спорта.

На 18 г. заминава в комуна в Италия. На 20 вече е специалист по приготвяне на паста, а на 23 се връща в България, за да сложи край на миналото и да започне отначало.

Ето какво сподели Симо специално за Lifestyle.bg за пътя към дрогата, спасението, любовта към готвенето, изпитанието, наречено „MasterChef" и втория шанс.

Симо, честито. Явно вече „поливаш" победата, тъй като те хващам в Слънчев бряг? С кого си тук?

- Пристигнах с един много добър приятел от квартала. Дойдох да видя момчето, което ми каза, че ще продължа напред. Той е готвач в един хотел тук. Страхотен човек е. Каза ми: „Почти виждам един финалист в теб, ако се държиш така, както си говорехме".

Ще ти стигне ли наградата от 100 000 лв. за ресторант или ще ги вложиш в нещо друго?

- Говорех с много професионалисти и те ме посъветваха да не предприемам тази стъпка, тъй като бизнесът е убийствен и 100 000 лв. няма да стигнат. Със сигурност ще опитам да се развивам в сферата на кулинарията по един или друг начин. Имаме проект - аз, Аврам и Стефан. Искаме да отидем и да поготвим из градовете - в ресторанти, по домовете също. Хората да ни видят на живо, ние също да си видим феновете, да се здрависаме с тях. Мисля си още и за кетъринг фирма.

Кое беше най-тежкото ти изпитание през цялото шоу?

- Непрекъснато да съм иновативен и да сготвя нещо по-добро от това, което готвят другите. Невинаги се получаваше. Това беше голямото ми изпитание.

С какво успя да победиш Елена на финала и достоен противник ли бе тя?

-  Тя беше изключително достоен противник. Всяка чиния в шоуто я рисуваше направо. Мисля, че спортният ми хъс, креативността и това, че за момент не се предадох по време на състезанието ми помогна. На финала запазих голямо самообладание. Приятелите и семейството ми бяха там тогава. Подкрепиха ме.

Появиха се слухове, че освен със 100 000 лв. от шоуто ти си си тръгнал и с нова любов - именно Елена. Имате ли връзка двамата?

-   Не (смее се). Вчера ми се обади майка ми и ми каза: „Ако не си чел да знаеш, голяма любов има между вас и заедно харчите наградата". Моите уважения пред Ели. Тя е едно хубаво момиче, но аз си имам приятелка. Посмях се малко на тази новина. Предполагам, че и Ели си има своите ангажименти сега и работи в семейния им ресторант.

Защо баща ти не беше на финала?

-  Аз знаех, че ще бъде един много дълъг ден, а той вече е на години и много го болят краката. Нямаше да може да издържи на едно място, а трябваше да седи прав. Той е пенсионер и просто нямаше да издържи. Каза ми: „Аз оставам вкъщи. Имаш моята подкрепа. Стискам ти палци все едно съм на балкона. Не се притеснявай от това, че няма да мога да дойда".

Кое е любимото ти ястие и кое е първото нещо, което се научи да готвиш?

-  Паста с доматен сос, босилек  и моцарела. Кратко, точно и ясно. Семпло ястие, малко продукти има. Добре комбинирани и овкусени.

Това прави едно страхотно ястие. Винаги, когато се връщам в Италия, първото нещо, което си поръчвам, е това.

 

 

Плакал ли си от безсилие в кухнята?

-  Да. В Италия, когато бях далеч от дома. По-скоро от нерви съм плакал.

 

ДА ИЗБЯГАШ ОТ ДРОГАТА...

Бил си в комуна в Италия 5 г. Как избяга от дрогата?

-  Ако можеше да се напише рецепта много хора щяха да са го измислили преди мен. Аз имах късмета да замина млад в Италия. Още на 18 г. Всяко момче на тази възраст може да бъде моделирано. Рецептата при мен беше, че бях млад, раничко се отделих от средата си и попаднах при хора, които определено имаха психологическата подготовка, за да ме накарат да мисля в една друга посока. За мен това беше успешната рецепта.

Защо избра Италия?

-  Тогава в България нямаше такива центрове. Майка ми много се интересуваше и разбра, че има много българчета, които бяха успели в Италия. Тя се свърза с хората, които имат синове и дъщери там. Допита се и направихме всичко възможно да замина за Италия. Знаехме, че тук в България, не трябва да се стои.

Започнал си да готвиш там, но преди да стигнеш до кухнята си бил мияч на чинии...

- Първите 2 години там аз съм обработвал земя. Имахме дърводелски цех, правехме различни неща от дърво. Имахме и ресторант. Те бяха 4 къщи комуни, близко една до друга. Една от комуните беше „сърцето" на тези 4 къщи. Там имаше ресторант, в който идваха клиенти отвън, които си плащаха. Това издържаше финансово тези 4 комуни. Ходехме там всяка неделя, за да се срещаме с останалите момчета и момичета от комуните и минавахме през ресторанта. Беше много хубаво, защото вътре не можеш да видиш никъде мръсотия, всички бяха облечени в бели престилки. Много добре изглеждаха.

Аз попитах отговорниците на комуната дали може да вляза в кухнята. Те ми казаха: „Ако искаш да влезеш в кухнята да знаеш, че трябва да останеш 3 години". Аз така или иначе исках да остана още. И те ми казаха, че ще мия чинии докато не докажа, че заслужавам място в кухнята. Миех чинии и всяко свободно време поглеждах навън. Идеята беше по-бързо да измия чиниите и някой да ме извика да му помогна, било то за зеленчук или да му донеса яйца. Правейки това нещо за различните готвачи виждах как готвят те. В момента, в който можех вече да правя паста, реших, че трябва да си тръгна.

Как протичаше един твой ден там?

-  Ставахме сутрин в 6:30 ч. Леглата се оправяха, чисти се цялата стая, тоалетната. Аз бях отговорник за стаите. Гледам дали всяко ъгълче на леглото е подгънато, както трябва, дали книгите са прибрани, дали тоалетната е изчистена до блясък. Като казармено положение. После се ходи в един параклис. Който иска може да влезе вътре и да се помоли, а който иска може да остане и отвън. Не беше задължително. После закусвахме всички. Като закуската ни беше чай без захар с две парчета хляб. Някои четяха книга сутрин и после разказваха, какво са прочели.

След това отговорникът разпределяше задачите - кой ще се грижи за градината или кой ще бъде в работилницата и ще прави подаръци от дървени материали. Работим до 12:30 ч. След като бие камбаната отиваме да обядваме. Следобед пак се разпределят задачите. После работим до 7-8 ч. вечерта. Вечеряме. След това си говорим за определено момче или момиче от комуната, според зависи от държанието, и много често имаше критики към някой, според това кой как се е представил.

Имаше ли въпрос, който често си задаваше и на който не искаше да знаеш отговора?

-  Напротив. Там се опитах да преосмисля всичко. Беше жизнено важно за мен да мога да си задам много въпроси и да намеря отговор за тях - защо така е станало и как това да не се повтори. Разбира се, ако намерех отговор на въпроса, се опитвах да го споделя с другите. Това беше основната идея на мястото на което бях - да си отговорим на всичките въпроси.

Имал си възможност на свиждане веднъж на 6 месеца...

- Да. Майка ми и баща ми само. Друг не се допускаше. Имах право веднъж в месеца да изпратя едно писмо и да получа едно такова от родителите ми. И поне на 6 или 7 месеца, зависи от преценката на отговорника на комуната, да се видиш с родителите си. Може и веднъж в годината да е. Родителите по някой път играеха много лоша шега на децата си. Имало е случаи родители да идват, за да се видят с децата си. Те идват, обикалят района със своето дете, хапват в някой ресторант. После се връщат в комуната. Но имаше родители, които идваха да видят децата си и после си ги закарваха вкъщи, защото не можели без тях.

Как реши да се прибереш?

- Не беше лесно да си тръгна. По принцип другите хора трябва да преценят. Идеята е, че отиваш там и хората ти помагат да си стъпиш на краката. Да израснеш като мъж и да дадеш принос на комуната, да останеш, да бъдеш отговорник и да помогнеш на тези, които идват след теб. Мисля, че дадох моя принос с пример. Бях отговорен и за 2-3 момчета, които бяха новодошли. Работил съм с тях, като съм им обяснявал какво трябва да се прави и какво не. Гледал съм да ги разсейвам, за да не си мислят за глупости. Аз не се чувствах готов след 2 години да изляза. Чувствах се силен, но знаех, че много момчета, които са седяли по 1-2 г. после повечето може би не успяваха. Останах приятел с някои хора. Чуваме се още с някои италианци и българи.

Когато се върна от Италия „лошата" компания, която те повлече, опита ли се да се свърже с теб отново? Знаеш ли какво стана с тези момчета?

- Някои от тях бяха починали, други се бяха оправили и даже в момента работят и помагат на такива хора, които са изпаднали в подобно положение в България, а трети си бяха направили семейство и се бяха ориентирали в живота.

Когато замина за Италия остави ли някаква любов тук?

- Не. Аз бях много разсеян от други работи, за да има човек до мен тогава.

 

ЧЕРВЕНКОВ ПО ФАМИЛИЯ, "СИН" ПО УБЕЖДЕНИЕ

Как би коментирал факта, че си запален фен на Левски, а фамилията ти е Червенков?

-  Живея в квартал, където са израснали само левскари. Гунди е живял в квартал "Редута". Хората са го виждали как се прибира с бутонките на рамо, а не сега като нашите модерни футболисти с големите коли. От там тръгва всичко. Предало се е също и от баща на син. Баща ми ме е водел като малък по мачове.

Ти си запален фен и на „Милан". Докато беше в Италия ли дойде любовта ти към този клуб?

-  Навремето имаше много малко видео касети с футбол. Аз имах тези на „Милан" и на още 1-2 отбора. Тези на „Милан" ги гледах много - Ван Бастен, Рууд Гулит и Рийкард. Златната тройка на „Милан". В квартала винаги, когато играехме футбол и се кръстехме, както тогава правеха Ван Бастен и другите. После в Италия, момчето, което беше с мен, винаги ме разсейваше с истории за мачове и "Милан". За съжаление не съм ходил на мач на "Милан", тъй като не ме пускаха да излизам навън от комуната. Наскоро, преди 2-3 години, имаше Шампионска лига. На четвъртфинала бяха Милан и Барселона. Отидохме с приятели. За съжаление отидохме късно и билетите бяха скочили до 500 евро. Нямахме възможност да си купим и мача го гледахме в един бар.

В събота е финалът на Шампионска лига. За кого си - „Ювентус" или „Барселона"?

- Това са двата ми най-омразни отбора. Няма да симпатизирам на никой. Искам да си вкарват гол след гол и всички да се изпотят докрая.

Любовта към бокса как дойде?

- Преди време играех футбол много често, но за съжаление, въпреки че бях в добра форма скъсах връзки на дясното коляно и менискус. Имах една операция. Оказа се, че бяха поставили некачествени болтове в коляното. После получих втора контузия, тъй като болтовете вътре не се бяха разградили, бяха оставили пространство в кухината, където те се пробиват. Това доведе до скъсване на менискуса още веднъж. И сега при всяко една играене на футбол кракът ми се подува и имам зверски болки. Играя много рядко. Лекарите ме посъветваха да не играя повече футбол.

Един приятел ме заведе на бокс. Вече 5-а година тренирам бокс, въпреки че и там има много игра с крака, но не са толкова много движенията . Събираме се една голяма компания и ходим в ЦСКА. Аз не съм някакъв, който да си каже сега покрай ЦСКА няма да ходя. Условията са много добри. Залата е голяма, треньорът по бокс Мишо Таков е там. Страхотни специалисти.

Имаш приятелка, която те подкрепя. От колко време сте заедно и мислиш ли за семейство?

-  Заедно сме от 2,5 г. Иска ни се и на двамата. Ние не живеем интензивно заедно. Искаме да проверим като заживеем заедно как ще ни се отрази. Много хора, преди да сключат брак, бързо правят някакви крачки, а като заживеят заедно се оказва, че не е така, както са си представяли. Първо ще направим тази крачка и ако продължаваме да се разбираме по този начин ще се случат и другите неща.

Как приемаш славата?

- Здраво стъпил съм на земята. Хората ме поздравяват. Идват малки деца да се снимаме. Даже ме е срам и се надявам да си остана така земен.

Възможно ли е чрез бързата слава да се самозабравиш?

- Няма да кажа "Не". Но съм много внимателен, не искам това да се случи. Никога не казвай "Не". Никога не казвай "Никога". Приятелите много ми помагат. Говорим си непрекъснато. Не съм от типа хора, които ще се надуят, ще се самозабравят или ще забравят приятелите си, тъй като аз много държа на всички около мен. /Lifestyle.bg

 

Ето как изглежда вечеря за 100 000 лв. Или иначе казано, това е 3-степенното меню, което Симеон приготви на финала на „MasterChef" -  предястие, основно и десерт.

Предястие

Основно

Десерт