"Преди да се заговори за вашите политици, вече се е знаело за музиката ви", каза балканският музикант Горан Брегович на пресконференцията часове преди снощния си концерт с "Оркестър за сватби и погребения" в столичен клуб.

Ето някои от по-интересните въпроси и отговори, зададени му вчера.

- Г-н Брегович, защо не искате да говорите за политика?
- Моят език е разбираем за всички. За разлика от този на властниците. Когато Солун беше културна столица на Европа, получих поръчка. И написах творба, за която на сцената трябваше да излязат хора от различни националности - сърби, гърци, румънци, албанци, българи. Ситуация, която е немислимо да се случи в политиката.

Хубаво би било светът да разговаря така, както го правим ние в музиката. Щеше да ни е по-леко. Поне теоретично. Защото музиката е първият език между хората - много преди словото, религията и политиката. Преди да се заговори за вашите политици, вече се е знаело за музиката ви. Примерно за "Мистерията на българските гласове". Нали разбирате защо моите певици винаги са българки.

- Продължавате ли да твърдите, че Балканите са тъжно място за живот?
- Щеше да е твърде добре, ако бях роден в нормална държава. Но каквото и да си говорим, аз съм роден на Балканите. И, за съжаление, нямам избор.

- Как оценявате изживяването да напишете музика за "Летете с Росинант" на Джеки Стоев?
- Въобще не успях да разбера що за филм е това. Той е направен по начин, по който никога не съм виждал да се прави кино. Подобно нещо може да се случи само у нас, на Балканите. Но се радвам, че създадох музиката за него.

- Вие сте гражданин на света. Усещате ли по различен начин религиите?
- Роден съм в Сараево. През целия си живот, до войната, съм живял там. В съседство от 500 метра, една до друга бяха джамията, синагогата, православната и католическата църква. Именно така съм израснал.

Може би това личи в моята музика. Нейната красота е съставена от различни парчета. Нещо като Франкенщайн. Дойде времето, в което трябва да свикнем с различността.

- Как работите?
- Обикновено по поръчка. Знам, че подобно признание ще разбие представата за твореца, който очаква музите по залез-слънце, надвесен над пианото. Истинската история на световното изкуство обаче се крие в поръчката.

Нямаше да познаваме нищо от творчеството на Моцарт, Бах, Микеланджело, Леонардо да Винчи, ако те не бяха писали и рисували по поръчка. На мен ми харесва да работя по този начин. Той е вид хуманност. Получавам срок, в който трябва да завърша. И на финала ми се плаща за това.

- А по колко време се трудите?
- По 8 часа на ден. Това е железен принцип и действа безотказно. Имам петима асистенти, които идват в 10 часа и се разотиват по къщите в 18. Талантът обаче е като паста за зъби - той трябва да се натиска, за да излезе. Иначе нищо не става.

- Актуално ли е понятието плагиатство?
- В Сараево, има много малко оригинална музика. Тя е силно повлияна от великите мелодии на Румъния, България и Албания. Така че аз съм композитор, повлиян от тях. Което създавам, се усеща най-добре тук. музиката ми е крадена оттук.

В началото на моя "Гергьовден" се чува нещо албанско. Хубаво е в песента, за която сърбите мислят, че е тяхна, да има ноти и от тази на техните неприятели. Бог така е режисирал света

- Защо оркестърът ви се казва "За сватби и погребения"?
- За сватбите е ясно. Не знам дали в България има традиция, но в Сърбия погребват хората с музиката, която те са харесвали. Бих желал и на моето погребение да бъде същото.

- Има ли разлика в емоциите на публиката, която ви слуша и гледа?
- Много пътувам по света, но никога не съм срещал хора, които отговарят на стереотипите, наложени за тях. Нито скандинавците са толкова хладни, нито немците са толкова прагматични, нито италианците са толкова фантастични любовници.

- Бихте ли написал химна на Косово?
- Не съм добър в жанра. Иначе съм почетен гражданин на Тирана. Сърбите пък ме приемат за техен композитор. Тук обаче няма противоречие. Свирил съм къде ли не - от Линкълн център в Ню Йорк до операта в Сидни, представял съм "Кармен" на парижки площад.

- Обичате ли финикийските знаци?
- От 24 години съм богат. Имам повече пари, отколкото ми трябват. Винаги съм се трудил срещу добри пари. Но имах късмета цял живот да работя това, което бих могъл да свърша и безплатно.

- Как оценявате музиката на Балканите - като екзотика, мода или съвременна класика?
- Сега ние сме като Куба - абсолютна мания. Дисковете, които имам на "Карандила", са ми донесени от мои приятели в Германия. Балканската музика върви към Запада, но след това отново ще се върне към нас. За първи път обаче тя има толкова огромно и значимо влияние върху световното изкуство.

- Мислите ли се за гений?
- Не. Музиката не е нещо крайно необходимо като въздуха, храната и секса. Тя е по-скоро като солта - без нея животът ще бъде по-блудкав, но напълно възможен. Просто предпочитаме по-вкусните, по-подправените ястия. Хората, които спасяват и оперират, са много по-важни от такива като мен. Не мисля, че върша нещо епохално.

- Творите в различни стилове...
- Ами, да. Всеки артист е за психиатрията. Понякога си мисля, че имам нужда от лечение. Особено когато размахвам пръст пред 100 човека на сцената.

- Ще пишете ли мемоари?
- Не. Децата ми могат да ги прочетат, а това няма да е полезно за тях. Славата не е чак толкова лошо нещо. Като дете и аз мечтаех да бъда известен и богат. Но след като това се случи, ми стана леко досадно. Сдобих се с неща, които са ми излишни.