Често си обещаваме да не харчим пари на вятъра, да не закъсняваме, да въведем ред у дома...
От тези обещания обаче няма да излезе нищо, ако не успеете да изучите тайния език на своите привички, за да успеете след това и да се откажете от тях, предупреждава здраве.bg.
Навиците са комплекс от автоматизирани подсъзнателни действия. Външно те изглеждат безцелни и случайни, но тогава защо ни е толкова трудно да се откажем от тях?
Защото въпреки своята "вредност" те заемат важно място в живота ни и компенсират недостига на нещо важно, твърдят психолози от онлайн изданието Psychology Today.
Един от най-типичните вредни навици, разбира се особено сред жените, е спонтанното пазаруване. Усложненията са очевидни: домът се пълни с ненужни вещи, семейният бюджет изтънява и причинява дори семейни скандали. Но на първо място е неизбежното чувство за вина.
Какво тогава ни кара да правим тези неща...
1. Недостигът от положителни емоции
Ако признаете, че влизате в магазина, водени от непреодолимото желание да си купите нещо (без особено значение какво), това вече е постижение. От гледна точка на психологията душата ни подтиква, защото нещо не й достига.
Медицинската тайна на шопинга е, че след като човек направи своя избор съдържанието на ендорфини в кръвта му рязко се повишава и неговото състояние се приближава до еуфорията.
2. Разширяването на границите на собственото "аз"
Когато се самооценяваме, ние подсъзнателно имаме пред вид не тялото си, а именно вещите, които смятаме за свои: дрехи, апартамент, семейни ценности... Всяка нова придобивка ни приповдига в собствените ни очи, добавя ни увереност в това, че и околните ще забележат тези промени.
Какво можем да направим
Запитайте се: "Какво всъщност наистина не ми достига?". Определете какво ще ви даде новата придобивка и обмислете предварително сумата, която сте готови да заплатите за нея. Това може да намали последствията от шопинга и дори да ви даде възможност да се контролирате.
Трябва да заобичате вредните си навици и едва след това да ги захвърлите, като непременно им намерите полезни "заместители".
"Точността и редът е за крайно отегчителните хора", успокояват се мнозина, закъснявайки за поредната среща или влизайки в разхвърлената си стая. Но понякога трябва да си признаем, че поредната сделка е пропусната точно заради закъснението, а в дома ни отдавна не идват приятели - просто ви е срам да ги каните в него.
1. "Вредното" поведение може да се разглежда като ритуал или обред. Домакинята, която оставя истинска планина от неизмити съдове, е убедена, че е "свободна представителка на бохемите" и е създадена за нещо по-възвишено, отколкото реда и чистотата в дома. "Вечно закъсняващите" за среща са сигурни, че по някаква причина именно без тяхното отсъствие другите няма да започнат.
2. Трябва да откриете и признаете разликата между своите представи за себе си и реалността. Домакинята с неизмитите съдове с мъка ще установи, че всъщност е много далеч от бохемската свобода, а "вечно закъсняващият " ще се разстрои, че вече никой никога не го чака и дори не го кани.
3. Поставете си нови цели. Те трябва да са реални, конкретни и постижими. Вместо възторженото "сега моят дом трябва да сияе от чистота" приемете конкретното: три чинии вече са сигнал за тяхното измиване, вместо задължително трябва да купя съдомиялна машина (когато нямате пари за нея) - уговорете се със семейството си всеки подред да мие чиниите.
4. Вашата цел е не да целите недостижимото, а да правите конкретното в името на собственото си удовлетворение. Приятно е да се диша чист въздух. Приятно е да се седи в чиста кухня. Приятно е да се видиш с приятели, а не да се оправдаваш за закъснението.
Според някои психолози, в определен смисъл най-вредният навик е да се избавиш от вредните си навици.
"Перфекционистът никога не е стигал до добро, ето защо си позволявайте да се отпускате", съветват те. Това особено се отнася за хората, чийто работен ден е твърде регламентиран: трябва да се предават отчетите навреме, не трябва да се закъснява, трябва да се спазват определени правила и т.н. При подобен начин на живот стресът и нервният срив не са учудващи.
Така че, все пак позволявайте си понякога да закъснявате...
