За да направим нещата по- интересни, ще вкараме и малко история...
Важно е да се знае, че доказателства за съществуването на този спорт са открити още в Древна Гърция, Египет и Китай. В нашето хилядолетие, обаче, ние помним скачането на въже като игра, тръгнала от Холандия през XVII в. и прекосила Атлантическия океан заедно със заселниците.
Спомняйки си с носталгия за родната страна, холандците продължили да упражняват любимото хоби. Скачали на въже пред домовете си и пеели и на родния език, въпреки че изглеждали нелепо в очите на колонизаторите.
Но участието на колонизаторите в историята се оказва значимо - самите дават името на спорта "Double Dutch" (от англ. double- двоен, dutch- холандец).
Скачането на въже получава огромна популярност чак в края на XXв, когато офицер от нюйоркската полиция решава да използва "Double Dutch" в програма за младежи, занимаващи се наркотици, кражби и други неморални и противозаконни неща по улиците.
И бинго! Програмата с мото "Rope not Dope" (въже, а не наркотици) е успешна и до 1980г. само в Ню Йорк има над 15 000 души, практикуващи "Double Dutch".
Скоро в кампанията се включва и ресторантьорската верига "МакДоналдс", която започва да финансира мероприятията. Състезанията по "Double Dutch" започват да набират все по-голяма популярност, но незнайно защо, когато спонсорството от „МакДоналдс" приключило, манията по скачането на въже затихнала.
Естествено, въпреки всички тези възходи и падения, деца и спортисти, че даже и пациенти на физиотерапевти, скачат на въже за да се забавляват, за да поддържат кондицията си, или да подпомагат възстановяването си. Само че масов интерес просто липсвал.
И тогава се появява Ричард Кендали- футболист от Болдер (Колорадо, САЩ). Неговият треньор настоял Ричард да подобри цялостното си състояние като му дал избор- или катери стълбите на стадиона в рамките на един час, или скача на въже 15 минути.
Вероятно мачистки принципи не позволили на играча да избере въжето, понеже било "момичешка игра".
Но когато през зимата станало почти невъзможно да се изкачват стъпалата, ножът опрял до кокала и Ричард склонил на втория вариант. Една малка жертва от негова страна и една голяма крачка за историята на спорта!
С времето Кендали станал прекалено добър в скачането на въже и започнал да си измисля трикове, които да го затрудняват. Днес ние ги познаваме като "Крис- крос" (кръстосване на ръцете по време на скока), "Дабъл ъндър" (превъртане на въжето два пъти в рамките на един скок), "Мултипъл ъндър" (превъртане на въжето n-брой пъти в рамките отново на един скок) и др.
Ричард Кендали започнал да преподава своите умения и на учениците си (бил и учител по физкултура). Те от своя страна измисляли нови и нови трикове и ентусиазмът им след време заразил Щатите, а по- късно станал и достояние на останалия свят. Така се родил самият чистокръвен спорт "скачане с въже".
Историята е една чудесна прелюдия към практическото захващане със този спорт. Не случайно се играе и до днес. А треньорът на Ричард Кендали е знаел какво говори.
Скачането на въже спомага за издръжливостта и силата на мускулите,
сърдечно- съдовата система и подобряването на структурата. Тялото ви развива координация, ритъм, подвижност, баланс и сила. И ако това не е достатъчно, за да събуди ентусиазма, ето още добри страни на въжето:
- научава се бързо и лесно, а и не се забравя
- достъпно е - може да се открие във всеки магазин за спортни стоки..
- не е само за момичета
- забавно е и ни прави по-общителни (ако практикуваме в компанията на
други хора)
- отслабвате и в същото време да поддържате тонуса много добре
Със скачане горите около 150- 200 калории за 15 минути.
Предлагат се и хай-тек варианти на въжета с LCD дисплей и брояч за скоковете, изгорените калории и изминатото разстояние.
Нужни са между 2 и 20 лв., проветриво място и ентусиазъм. Спортният сутиен за жените е задължителен!
Какво пък, за добрата фигура сме давали и повече...
