Да направим един малък експеримент. Ще ви дадем две изречения с разбъркани букви, които обаче сме сигурни, че с лекота ще прочетете.
"В пнчоърувае се утавояснва, че енда терта от кетучата с рак бхиа млгои да го ибзангет, ако са на рзлначиа детиа. Хартана е от рщеваешо зенчиане за кетучата в счаулй на рак."
Успяхте, нали? Причината, според изследователски екип от Кеймбридж, е, че няма значение как са подредени буквите в думата, важно е само първата и последната да са на местата си. Останалото може да е напълно разбъркано и въпреки това, да го четем без проблем. Това се дължи на факта, че човешкият мозък не чете всяка буква поотделно, а думата като цяло. Важно е само първата и последната буква да бъдат на мястото си. Можем да разбъркаме всички останали букви и все пак написаното ще се чете с лекота.
Това значи ли, че всичкото време, което сме прекарали в училище е напразно?
"Доасттънчо е блио да ни начуат да слгамае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиешм. Приичнтаа е в нчиана, по котйо нишаят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспваме да преочтмее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло."
Разбира се, с по-сложни думи, вероятно ще се затрудним, но все пак, си е интересен феномен за това как работи мозъкът.
