Питър Браун, Хенри Ройдигър и Марк Макданил са професори по психология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Тримата са и автори на "Make It Stick: The Science Of Successful Learnin". В своята книга те твърдят, че да научиш нещо, означава да го запомниш, разкрива Independent.

Способността ни да научаваме и запомняме е най-важното умение, което придобиваме във времето. За съжаление, много от техниките за него, които прилагаме в училище - като зубрене или подчертаване, не ни помагат за дългосрочно запомняне на научената информация.

За да преодолеем тези лоши навици, има няколко похвата за подобряване на паметта. А те, от своя страна, ни правят и по-умни.

Извличане: Обратно от паметта

Снимка 337240

Източник: iStock

Когато се опитваме да си спомним идея, метод или техника, ние я извличаме от дебрите на мозъка. Възстановяването на спомена за информацията е толкова ефективно, че укрепва невронните пътища, свързани с конкретната идея.

Психолозите наричат процеса "тест ефект" - когато се опитваме да си припомним информация и се сетим сами за нея, става по-лесно да я запомним в бъдеще.

Разработване: Свързваме нови идеи с това, което вече знаем

Снимка 337246

Източник: iStock

При представяне на нова идея с наши собствени думи, а не както сме я прочели и назубрили, ние всъщност я разработваме и разбираме.

Например, ако сме в клас по физика и се опитваме да разберем процеса на топлообмен, трябва да се опитаме да го свържем с реалния си живот - като си представим как топлата чаша кафе пренася топлина по ръцете ни.

"Колкото повече обясняваме за начина, по който новото ни обучение е свързано с предишно знание", пишат авторите, "толкова по-ясна ще бъде представата ни за него; а колкото повече връзки създаваме, ни помага да запомним информацията и да си я спомняме на по-късен етап."

Генериране: Отговаряме, преди да имаме заучен отговор

Снимка 337248

Източник: iStock

Когато се опитваме да дадем отговор, преди да сме го прочели някъде, ние генерираме идеи. "Като навлизаме в непознатото и го предполагаме, има много по-голяма вероятност да научим и да си спомним решението, отколкото ако първо някой седне и ни го каже", пишат авторите.

В проучване студенти се разделят на две групи. На едните са дадени думи във вариант като крак-обувка, а на другите във вариант крак - о...ка. Тези, които разглеждат думи като крак-обувка, им отнема повече време да си спомнят втората дума на по-късен етап, отколкото студентите, които гледат крак-о...ка и сами стигат до отговора на втората дума, а именно обувка.

Разсъждения: Оценяваме какво се е случило

Снимка 337249

Източник: iStock

Когато отделим няколко минути, за да прегледаме какво се е случило с проект или среща, си вадим нужните изводи. Задаваме си няколко въпроса: Какво се е получило добре? Какво може да се подобри? Какво ни напомня?

Изследователите от Харвардския бизнес университет откриват, че писането с разсъждения е от изключително значение. Само 15 минути писмено размишление върху реализирания проект в края на деня увеличава по-доброто представяне на работа с 23%.

Мнемоника: Използваме хитрини, за да си спомним

Снимка 337250

Източник: iStock

Когато използваме акроним или изображение, за да си спомним нещо, ние прилагаме мнемоника - изкуство и техника за запаметяване, която облекчава запомнянето и е предназначена за работа с точна информация.

Иначе казано, трябва информацията да се преобразува в онези елементи, които ще ни бъде удобно да запомним, да навържем в определена последователност и да запомним така, че да можем да я възпроизведем.

"Мнемониката сама по себе си не е инструмент за учене", пишат авторите, "но помага за създаване на умствени структури, които улесняват възстановяването на това, което сме научили."

Проверка: Да знаем какво не знаем

Снимка 337247

Източник: iStock

Когато получаваме обратна връзка, която разкрива нашето невежество за нас самите, ние правим проверка на знанието ни. "Проверката е просто акт на използване на обективен инструмент, за да изчистим илюзиите, да коригираме преценката си и да отразим по-добре реалността", споделят авторите на изследването.

Това е необходимо, тъй като всички ние страдаме от когнитивни илюзии: понякога смятаме, че разбираме нещо, но истината е, че нищо не разбираме. Така че да вземем тест или да получим обратна връзка за работата ни от колега, ни помага да идентифицираме тези бели петна и да добием реална представа за знанията ни.