През 1931 г. химикът Самуел Кистлер печели облога с колегата си Чарлз Лърнд за това кой ще успее да замести с въздух течността в гел, без това да доведе до деформация на структурата му. Така се появил материал с много имена и необичайни свойства: аерогелът.
Поради впечатляващия си синкав и полупрозрачен вид и невероятно ниската си плътност, аерогелът се нарича още твърд облак, замръзнал дим, твърд дим, твърд облак или син пушек.
Първият аерогел бил създаден от силикагел, но могат да бъдат използвани различни други съединения, стига крайният резултат да има характерната за твърдия облак геометрична структура. Тя се състои от свързани помежду си сферични наноструктури, които обособяват огромен брой миниатюрни пори, изпълнени с газ и с диаметър под 100 нанометра.
Това определя изключителната здравина на материала - парче аерогел с тегло само 2 грама спокойно издържа тежестта на 2,5-килограмова тухла. При силен натиск върху повърхността на твърдия облак се получава лека вдлъбнатина, а при много силно притискане, материалът се чупи като стъкло.
Източник: Public Domain
Аерогелът е отличен термичен изолатор и не провежда топлина - при поставянето му между открит огън и цвете, цветето остава непокътнато. Той също е и силен сушител, като може да абсорбира дори влагата от кожата, но ако се потопи във вода, внезапно се разпада.
Източник: Public Domain
Материалът има много приложения, благодарение на необичайните си качества, но най-впечатляващите са употребата му като топлоизолация за космическите кораби на НАСА, както в ролята му на колектор на космически прах, който след това се изследва от учените и така те получават повече информация за историята на Вселената.
Източник: Public Domain
