Свикнали сме да смятаме, че дългият живот е наследствен и щом нашите прабаби и дядовци почти са доживели 100 години, значи и ние още дълго ще го бъдем на тази земя. На пръв поглед ни звучи логично, но нека задълбаем малко повече в темата.
Първата и най-важна забележка в името на обективността е, че начинът на живот, който са водели нашите роднини дълголетници е коренно различен от нашия. И като ритъм, и като хранене, и като стрес. Затова съпоставката между поколенията е трудна и с много въпросителни.
За да се стигне все пак до някакъв отговор за това дали дълголетието е наследствено. Според най-новото изследване на компанията Calico Life Sciences, което засяга родословни дърва, включващи стотици милиони души, гените не са определящи за това колко дълго ще живеем.
Източник: iStock
Тяхната роля е около 7%. Другите фактори, които имат по-съществено значение, са свързани с нашето хранене, вредните навици и околната среда (стрес, замърсяване и т.н.).
Така че, ако пием и пушим на поразия, не можем да се надяваме, че и ние като баба си ще доживеем 95. Но често пъти правим именно това и грешим сериозно, като не обръщаме достатъчно внимание на здравето си.
Източник: iStock
За други хора пък желанието да живеят възможно най-дълго се превръща в мания. Мания за почти безсмъртие. Рекордът за най-възрастен човек се държи от фанцузойка, починала на 122 години. Повечето хора от нейния род са живели до 90 и няколко години, но някои си отиват доста по-рано.
Геронтологията е науката, която изследва различните аспекти и фактори, влияещи на стареенето. Друга интересна зависимост, която открива е, че при двамата брачни партньори също често има споделено дълголетие, макар и да нямат кръвна връзка, пише Daily Mail.
Тук обяснението е в сходния начин на живот и навиците. И пак си идваме на думата - най-важното е как живеем ние, а не как са живели роднините ни. Затова не бива да разчитаме на случайността и на гените, а да се отнасяме сериозно към здравето си.
