Чували сме много за биологичния часовник, но най-често го свързваме с това, че тялото ни има срок на годност и дамите не бива да забавят забременяването прекалено много, защото в един момент ще се окаже, че вече не са годни да бъдат майки.
Но биологичният часовник е нещо много по-сложно. Той тиктака във всяка клетка на организма ни във всяка една секунда. Отговаря и за много повече процеси в него, а не само за създаването на поколение. А ядрото на тази система се намира в мозъка - супрахиазматичното ядро, което представлява група от над 20 хиляди клетки в хипоталамуса.
Именно тези клетки синхронизират всички останали в организма и оказват пряко влияние на нормалната работа на мозъка, имунната система, кръвното налягане и различните физиологични процеси.
Източник: iStock
Но този синхрон се влияе от редица външни фактори, способни да го нарушат. И когато възникнат подобни нарушения, една или друга система в тялото ни започва да функционира неправилно, или пък имунитета ни пада и ставаме много по-податливи на заболявания.
Дори полезните бактерии в стомаха и чревната флора имат свои биологичен цикъл, който може лесно да се разбърка от приема на различни лекарства или от нередовно и неправилно хранене.
Сърдечно-съдовата система също има своя ритъм и по него си правим редица заключения. Като това, че ниското кръвно налягане по време на сън и рязкото му повишаване след ставане увеличават риска от поява на съсиреци и така възможността да получим инфаркт е най-голяма между 6 сутринта и 12 часа на обед.
Източник: iStock
Ето какво друго е добре да знаем за биологичния часовник, за да направим живота си по-лесен и безболезнен.
Раните
Кожните клетки, наречени фибробласти, също имат своя цикъл. Именно те са решаващи за това колко бързо ще зарасне една рана. Процесът е много по-бърз през деня, отколкото през нощта, защото тогава има по-голяма циркулация на протеини, грижещи се за зарастването.
Така раните, с които сме се сдобили през деня, зарастват по-бързо от тези, получени при нощни занимания. Това важи и за изгарянията, които минават с до десетина дни по-бързо. Явно първите минути и часове след нараняването се оказват решаващи.
Още няколко зависимости - алергичните реакции се обострят най-много между 22 и 24 часа, а болките в ставите и трудната подвижност ни удрят най-вече рано сутрин. Разбира се, върху зависимостите на биологичния часовник оказва влияние и достъпът до пряка слънчева светлина.
Източник: iStock
Лекарствата
И техният ефект зависи от биологичния часовник. Главният извод, който може да се направи, е, че ефикасността им е по-голяма през нощта.
Симптомите на повечето тежки заболявания варират в зависимост от часа. Почти половината от гените ни могат да бъдат ударени от една или друга болест - като Алцхаймер, шизофрения или диабет. И има пикове в денонощието, когато те са под по-голям контрол от болестта. Ако се атакуват с лекарства именно тогава, ефектът ще е по-голям.
Обезболяващи като аспирин и ибупрофесин, нестероидни препарати за ревматоидни болки, хапчета за високо кръвно и дори медикаменти за онкологични заболявания дават по-голям ефект, когато се приемат вечер, преди лягане.
Източник: iStock
Медикаментите, използвани при химиотерапия, дават по-добър резултат за разрушаване на раковите клетки, когато действат през нощта. Така не се нарушава процесът по делене на нови, здрави клетки, който се извършва през определени часове на деня, а и страничните ефекти са много по-малко, пише Daily Mail.
Доказано е, че противогрипната ваксина има много по-добър ефект, ако бъде поставена между 9 и 11 часа, отколкото в късния следобед например.
