Днес отбелязваме църковния празник Възнесение Господне (Спасовден). Той се чества винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.
Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува женското безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка.
Този ден се почита за предпазване от градушка - жените не перат, не тупат, не предат, не шият, не тъкат; мъжете не орат.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните.
Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
Днес имен ден празнуват всички носещи имената: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир.