На 18 юли традиционно отбелязваме рождения ден на една от най-емблематичните фигури в българската история: Васил Иванов Кунчев, познат на всички ни като Васил Левски.
По повод 180-тата годишнина от рождението на Апостола на свободата ви предлагаме откъс от художествения сборник с разкази "Искам да бъда свободен. Разкази за Левски". Автор на книгата е журналистът Димитър Дишев (1935-2012), който посвещава близо 40 години от живота си на задълбочени изследвания на историческите извори, за да напише сборника.
Откъс от разказа "Върви, българино!" на Димитър Дишев
Седеше на одъра, покрит със сиво войнишко одеяло, а одърът беше тесен и той се бе облегнал на стената зад него. Стаята беше малка и в нея нямаше нищо друго освен одъра и един груб дървен стол, на който куцият войник на обед и вечер слагаше чинията и двата резена хляб. Насреща беше прозорецът, висок и тесен, с четири вертикални железни пръчки. В двора на казармата през нощта светеше фенер и влизащата през прозореца светлина падаше върху седящия на одъра човек и на стената зад него. Непрекъснато се чуваше обичайната казармена гълчава, врати се отваряха и се затваряха със скърцане и със захлопване, удари на дърво върху дърво отекваха на фона на постоянно звучащите човешки гласове. Гласовете бяха питащи или съобщаващи нещо, но най-често сърдити.
Стаичката беше на началника на караула, в нея беше седял той, когато не са го викали, за да му се карат за нещо началниците му, и дори си е поспивал на одъра в свободните минути. Влезе, погледна затворника с омраза, взе си наргилето и някаква окачена на пирон дреха и си отиде. Имаше вид на човек, който иска да попита Аллах и Мохамед защо се прави такова уважение, такъв ихтибар към един гяурин и царски душманин. Да не би да е султан или велик везир на гяурите? И такъв да е, не уважение заслужава, а да го тикнат в най-дълбокото подземие на затвора.
Седящият на одъра поклати глава, като си помисли, че за турците Димитър Общи беше бабаитът, защото той с оръжие в ръка беше ръководил обира на хазната на Арабаконак.
Него щяха да държат тук, ако не бяха научили, че е тръгнал да бяга от Тетевен, облечен в женски дрехи. Такъв човек турците не можеха да уважават...".
Източник: Ciela
