21 април 1926 г. На улица "Брутън" № 17 в лондонския квартал Мейфеър се ражда Елизабет Александра Мери. Тогава начело на монархията е дядо й по бащина линия - крал Джордж V. Майка й е херцогинята на Йорк, а по-късно й кралица-консорт Елизабет Боуз-Лайън. Баща й пък е херцог на Йорк и бъдещ крал Джордж VI.
Лилибет, както я наричат всички като малка, е истинска любимка в кралския двор, особено на дядо си. Три години по-късно се ражда сестра й Маргрете. Двете получават домашно образование, а още от малка Елизабет има афинитет към кучетата и конете. Още когато е на две години, Уинстън Чърчил забелязва, че е необикновено дете.
А след години всички могат да потвърдят думите му. Когато дядо й Джордж V е на престола, тя е трета в линията за наследяване след чичо си и баща си и никой не очаква един ден да стане кралица. Напук на това се превръща в най-дълго управлявалия монарх в британската кралски двор - цели 70 години.
След смъртта на дядо й чичо й Едуард наследява престола, но още същата година абдикира в името на любовта и желанието си да се ожени за разведена американка. Бащата на Елизабет става крал, а тя е първа престолонаследничка. Само на 14 прави първото си публично изявление, а на 18 години получава възможността да замества баща си като държавен съветник, както и титлата принцеса на Уелс.
Решения и избори
През 1947 г. Елизабет се омъжва за детската си любов Филип, а децата им Чарлз и Ан се раждат през 1948 и 1950 г. През 1952 г. баща й умира и идва неин ред да застане начело на монархията. И една нова ера започва на 2 юни 1953 г., когато е официалната й коронация в Уестминстърското абатство.
Още преди короната да се на главата й, Елизабет Втора взима две важни решения, с който заявява бъдещата си посока на управление. Първото е да запази името си, въпреки важната титла, която вече ще стои пред него. А второто е да не приеме фамилията на съпруга си, лишавайки от нея и децата им. А тях праща в интернат, за да предпази от нездравия интерес. Решение, което никой монарх не е взимал преди нея. И с тези ходове доказва, че семейството за нея е в началото на всичко.
Отгледана в ред и дисциплина, Елизабет винаги е впечатлявала с това, че сякаш е родена да бъде кралица. Но не толкова заради изисканост и помпозност, а заради умението да спазва правила, но и да обединява хората около себе си. Освен кралица, тя е и глава на Общността на нациите. И винаги успява с премерени дози усмивка и дипломация, но и категоричност, да разреши всяка трудност. А подобни за седем десетилетия управление определено не липсват.
Източник: GettyImages
Още в първите години на своето управление кралицата взима някои политически решения, които предизвикват недоволство в някои кръгове. И започват една тиха, но категорична революция - да доближи монархията все по-близо до хората, до обществото.
Така при посещенията си на различни места прави срещи с гражданите. Традиция, която както синът й Чарлз, така и принц Уилям и Кейт Мидълтън припознават и доразвиват. Елизабет Втора е и първият британски монарх, посетил комунистическа страна - Югославия през 1972 г.
80-те години се оказват доста динамични за Елизабет II. Страната е в политическа криза, премиер е Елизабет Тачър, а срещу монарха се правят няколко опита за нападения - неуспешни, за щастие. Следва избухването на Фолкландската война, но по-голямата криза сякаш идва със сватбата на принц Чарлз и Даяна Спенсър.
Кралицата е монарх, който прави много неща за пръв път - среща с американски президент, посещение в Китай, политически ходове, с които печели и съюзници, и много врагове. И докато на политическата сцена изглежда, че съумява да овладее всички кризи с налични и непривични средства, то случващото се вътре в монархията сякаш се изплъзва между пръстите й.
Източник: GettyImages
Пропуквания отвътре
Великобритания е разтърсена от смъртта на принцеса Даяна през 1997 г. Тогава кралицата е на почивка с внуците си Уилям и Хари в имението Балморал и пет дни липсват публични изявления. Пет дни, в които се натрупва още повече обществено напрежение. Както и за това, че знамето на Бъкингамския дворец не е спуснато наполовина. Първата й реч идва в деня на погребението - 5 септември.
Темата за предполагаемите изневери на принц Чарлз, които след това се материализират в официален брак с Камила Паркър, си остава табу за кралския двор. Думите на Даяна в прословутото интервю за ВВС отекват в ушите на британците, но се отблъскват от стените на двореца и всички в него сякаш остават глухи за тях. Или поне така изглежда за няколко десетилетия. До следващата криза.
8 януари 2020 г. По-малкият син на Даяна принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявяват официално решението си да напуснат кралския двор завинаги. Решение, колкото неочаквано, толкова и сякаш закъсняло. Сянката на случилото се с майка му не спира да преследва херцога на Съсекс и за да не се повтори същият сценарий, обръща гръб на семейството си, на любимата си баба, на възможността един ден да бъде крал.
Източник: GettyImages
В този случай реакцията на Елизабет Втора не закъснява и дворецът обявява, че волята на принц Хари е одобрена. Няма да бъде член на кралското семейство, но няма и да е Негово кралско височество. Следват интервюта, редица признания и двойно повече непотвърдени теории за случилото се в последните години, довело до крайното решение. И ако кралицата решава набързо проблема чисто формално, то морално, емоционално и семейно той продължава да тлее чак до смъртта й - а и след това.
И разделението на семейството става факт. Факт, който белязва последните й години на престола и доказва, че дори тя не може да овладее всяка буря, особено ако вятърът духа не срещу монархията, а откъм нея. И така семейството винаги остава най-голямата сила, но и най-голямата слабост на Елизабет Втора.
Цялото кралско наследство
Родена необикновена, Елизабет си отива необикновена. Само няколко месеца след платинения си юбилей начело на монархията, тя я оставя в ръцете на най-дълго чакалия за трона престолонаследник - големия й син Чарлз. И с това започва нова ера за британската монархия, просто защото нея вече я няма. А не защото ситуацията коренно се променя.
Кризите продължават и отново са по-скоро отвътре навън. Монархът вече не е толкова активен по отношение на вътрешната и външна политика, а репутацията на институцията продължава да търпи удари - като скандалните разкрития около Андрю и отлъчването му. Поредната глава от разделението на семейството.
Но не можем да отречем, че ако Елизабет Втора се загуби сред всички дела, политики и преговори и може би позволи семейството да остане на заден план, сегашната монархия отново го извежда на преден. Дори съобщаването на тежките диагнози на крал Чарлз и Кейт Мидълтън са неочаквани ходове, които ни напомниха по най-категоричния начин, че и зад стените на двореца живеят нито повече, нито по-малко хора от нас.
