21 април 1926 г. На улица "Брутън" № 17 в лондонския квартал Мейфеър се ражда Елизабет Александра Мери. Тогава начело на монархията е дядо й по бащина линия - крал Джордж V. Майка й е херцогинята на Йорк, а по-късно й кралица-консорт Елизабет Боуз-Лайън. Баща й пък е херцог на Йорк и бъдещ крал Джордж VI.
Лилибет, както я наричат всички като малка, е истинска любимка в кралския двор, особено на дядо си. Три години по-късно се ражда сестра й Маргарет. Двете получават домашно образование, а още от малка Елизабет има афинитет към кучетата и конете. Още когато е на две години, Уинстън Чърчил забелязва, че е необикновено дете.
А след години всички могат да потвърдят думите му. Когато дядо й Джордж V е на престола, тя е трета в линията за наследяване след чичо си и баща си и никой не очаква един ден да стане кралица. Напук на това се превръща в най-дълго управлявалия монарх в британската кралски двор - цели 70 години.
След смъртта на дядо й чичо й Едуард наследява престола, но още същата година абдикира в името на любовта и желанието си да се ожени за разведена американка. Бащата на Елизабет става крал, а тя е първа престолонаследничка. Само на 14 прави първото си публично изявление, а на 18 години получава възможността да замества баща си като държавен съветник, както и титлата принцеса на Уелс.
Решения и избори
През 1947 г. Елизабет се омъжва за детската си любов Филип, а децата им Чарлз и Ан се раждат през 1948 и 1950 г. През 1952 г. баща й умира и идва неин ред да застане начело на монархията. И една нова ера започва на 2 юни 1953 г., когато е официалната й коронация в Уестминстърското абатство.
Още преди короната да е на главата й, Елизабет Втора взима две важни решения, с които заявява бъдещата си посока на управление. Първото е да запази името си, въпреки важната титла, която вече ще стои пред него. А второто е да не приеме фамилията на съпруга си, лишавайки от нея и децата им. А тях праща в интернат, за да ги предпази от нездравия интерес - решение, което никой монарх не е взимал преди нея. И с тези ходове доказва, че семейството за нея е в началото на всичко.
Отгледана в ред и дисциплина, Елизабет винаги е впечатлявала с това, че сякаш е родена да бъде кралица. Но не толкова заради изисканост и помпозност, а заради умението да спазва правила, но и да обединява хората около себе си. Освен кралица, тя е и глава на Общността на нациите. И винаги успява с премерени дози усмивка и дипломация, но и категоричност, да разреши всяка трудност. А подобни за седем десетилетия управление определено не липсват.
Източник: GettyImages
Още в първите години на своето управление кралицата взима някои политически решения, които предизвикват недоволство в определени кръгове. И започват една тиха, но категорична революция - да доближи монархията все по-близо до хората, до обществото.
Така при посещенията си на различни места прави срещи с гражданите. Традиция, която както синът й Чарлз, така и принц Уилям и Кейт Мидълтън припознават, и доразвиват. Елизабет Втора е и първият британски монарх, посетил комунистическа страна - Югославия през 1972 г.
80-те години се оказват доста динамични за Елизабет Втора. Страната е в политическа криза, премиер е Маргарет Тачър, а срещу монарха се правят няколко опита за нападения - неуспешни, за щастие. Следва избухването на Фолкландската война, но по-голямата криза сякаш идва със сватбата на принц Чарлз и Даяна Спенсър.
Кралицата е монарх, който прави много неща за пръв път. Среща се с американски президент, посещава Китай - политически ходове, с които печели и съюзници, и много врагове. И докато на политическата сцена изглежда, че съумява да овладее всички кризи с налични и непривични средства, то случващото се вътре в монархията сякаш се изплъзва между пръстите й.
Източник: GettyImages
Пропуквания отвътре
Великобритания е разтърсена от смъртта на принцеса Даяна през 1997 г. Тогава кралицата е на почивка с внуците си Уилям и Хари в имението Балморал и пет дни липсват публични изявления. Пет дни, в които се натрупва още повече обществено напрежение. Както и за това, че знамето на Бъкингамския дворец не е спуснато наполовина. Първата й реч идва в деня на погребението - 5 септември.
Темата за предполагаемите изневери на принц Чарлз, които след това се материализират в официален брак с Камила Паркър, си остава табу за кралския двор. Думите на Даяна в прословутото интервю за ВВС отекват в ушите на британците, но се отблъскват от стените на двореца и всички в него сякаш остават глухи за тях. Или поне така изглежда за няколко десетилетия. До следващата криза.
8 януари 2020 г. По-малкият син на Даяна принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявяват официално решението си да напуснат кралския двор завинаги. Решение, колкото неочаквано, толкова и сякаш закъсняло. Сянката на случилото се с майка му не спира да преследва херцога на Съсекс и, за да не се повтори същият сценарий, обръща гръб на семейството си, на любимата си баба, на възможността един ден да бъде крал.
Източник: GettyImages
В този случай реакцията на Елизабет Втора не закъснява и дворецът обявява, че волята на принц Хари е одобрена. Няма да бъде член на кралското семейство, но няма и да е Негово кралско височество. Следват интервюта, редица признания и двойно повече непотвърдени теории за случилото се в последните години, довело до крайното решение. И ако кралицата решава набързо проблема чисто формално, то морално, емоционално и семейно той продължава да тлее чак до смъртта й - а и след това.
И разделението на семейството става факт. Факт, който белязва последните й години на престола и доказва, че дори тя не може да овладее всяка буря, особено ако вятърът духа не срещу монархията, а откъм нея. И така семейството винаги остава най-голямата сила, но и най-голямата слабост на Елизабет Втора.
Цялото кралско наследство
Родена необикновена, Елизабет си отива необикновена. Само няколко месеца след платинения си юбилей начело на монархията, тя я оставя в ръцете на най-дълго чакалия за трона престолонаследник - големия й син Чарлз. И с това започва нова ера за британската монархия, просто защото нея вече я няма. А не защото ситуацията коренно се променя.
Кризите продължават и отново са по-скоро отвътре навън. Монархът вече не е толкова активен по отношение на вътрешната и външна политика, а репутацията на институцията продължава да търпи удари - като скандалните разкрития около Андрю и отлъчването му. Поредната глава от разделението на семейството.
Но не можем да отречем, че ако Елизабет Втора се загуби сред всички дела, политики и преговори и може би позволи семейството да остане на заден план, сегашната монархия отново го извежда на преден. Дори съобщаването на тежките диагнози на крал Чарлз и Кейт Мидълтън са неочаквани ходове, които ни напомниха по най-категоричния начин, че и зад стените на двореца живеят нито повече, нито по-малко хора като нас.
