Сборникът с разкази „Ходене по вода" на Ангел Г. Ангелов" е една от причините да се опитам да дешифрирам смисъла на думата особено. Стигам до заключението, че особеното, това е значимият белег, който освен своята уникалност, съдържа в себе си леко отклонение от нормалното. Благодарение на него нормалността се обогатява с очарователна доза различие, която я изразява по-добре.
Външният вид на книжното издание притежава особено привлекателни характеристики. Неговата хартия е достоен носител на прекрасно полиграфско оформление. Книгата като цяло има щастието да е културен продукт на великолепното издателство „Жанет 45".
Другите необикновени качества на сборника се проявяват при четене на самите разкази. Те са 12 на брой, което веднага завежда при факта, че приборите за гости във всяка къща също са 12. Някак естествено числото 12 застава особено важно и чрез него авторът дава своя гостоприемен сигнал, че написаното е благосклонно и отворено за своите гости, респективно читателската публика.
Разказите на Ангел Г. Ангелов наистина са необикновени и съответно изискват необикновен и по-проникновен прочит. Тяхната съпротива да разкрият съдържанието си с обичайния прав текст, провокира художествените сетива. Изреченията са конструирани от неочаквани метафори и умели преувеличения. Те са тихи и гръмки, груби и нежни, светли и тъмни, и все готови да пренесат на гърба на своите думи, натежалите от мъдрост послания на автора.
Написаните истории са пронизани от тревогата на писателя - горчива придобивка от неговите целенасочени и продължителни експедиции, с цел изследване съвършенството и несъвършенството на човешкия мир. В този мир илюзиите постепенно се рушат, животът непрекъснато изисква усилия, а хармонията е просто утопия.
В своите белетристични творби „Ангел Г. Ангелов посочва човека, който е нещастен, когато се сблъсква с невъзможността да задържи хубавото, върха, екстаза /завинаги белязани от своята обидна нетрайност/. Същият този човек бързо и задъхано притичва до щастието, плод на това, че злото, което не може да понесе /какво облекчение/, е също така нетрайно, колкото и доброто. След всичко това следва появата на един винаги нов, но и винаги стар кръг за притичванията на човека от щастие към нещастие, а кръгът все отваря и все се затваря.
Всичките 12 произведения в книгата са впечатляващи, но по-различен интерес предизвиква разказът „Звуците". Той е с по-голям обем от останалите и притежава повече словесна тежест. Текстът връхлита подобно мощна морска вълна и те въвлича в света на един нов Кораб и в неговото начало, където „Звуците" са още далече. И изведнъж няма никакво значение кое в повествованието е реално и нереално, както и това, че двете състояния не могат да се различат. Динамиката на писането е много силна и е повече от странно, че едновременно с това, отделни пасажи при прочита на разказа, упорито настояват да се връщаш обратно, за да си сигурен, че всичкото знание, което има за вземане, си го взел.
Вълнението от срещата с разказите „Раздялата", „Бездомникът", „Друга любов", „Пътят" и последния „Tetta okupattus" е особено като самите тях. Идва ред на спонтанния въпрос „Какво става?", а отговорът е, че човек е застрашен... от самия себе си.
Смелият автор заслужава смели читатели. За да четеш прозата на Ангел Г. Ангелов трябва да се измъкнеш от комфорта, да си готов да приемеш едно ново житейско изпитание, което да ти каже особено важни неща за самия теб и ландшафта около теб, а и далеч, далеч по-надалеч. Възможно е да се изплашиш от изплъзването на светлината, която постепенно гасне. Може да те натъжи празнината, следствие от разминаването на очакване и случване, както да те ужаси Несъответствието, което е в основата на философските открития на автора.
В своите съвети за добро писане Скот Фитцджералд казва, че е за предпочитане прилагателните имена да се избягват. В „Ходене по вода" обаче Ангел Г. Ангелов прави тъкмо обратното. Той използва множество епитети, с които разширява посланията до по-далечни от познатите граници, дава им нови измерения и ги завършва до пълната им изчерпателност. Това е особен и специфичен само за Ангел Г. Ангелов прийом, с който той великодушно освобождава читателя от необходимостта да прибавя свои определения, просто необходимите възможни определения вече са му поднесени. „... за грамадната самоизмама, споходила ги закономерно, предопределено, неизбежно, ехидно и самодоволно..." /"Виртуална любов"/
Сборникът „Ходене по вода" е комплимент за своя читател. Освен забележителните си особености и внушителното си художествено ниво, той има съвсем естественото си желание преди да си започнал да четеш, ако е възможно, да повдигнеш своя дух на пръсти, да изостриш всичките си възприятия и вдишаш много въздух, също както при скачане от трамплин в безкрайна вода, без водолазен костюм.
