Уникални скални светилища и обсерватории, открити в района на Източните Родопи, свидетелстват за съществуването на непозната досега цивилизация с изумителни металургични умения и астрономически познания, съобщават археолози от БАН.
Сензационните паметници ще бъдат показани на фотоизложбата „Послания от камък", която ще се открие на 11 януари в Дома на архитекта.
Археолозите са категорични, че скалните структури в изследвания район са забележителни паметници на една много ранна и слабо проучена цивилизация.
Те предхождат с няколко хилядолетия издигането на египетските пирамиди, създаването на големите градове в Двуречието и световно известни паметници като Стоунхендж.
Някои от скалните светилища в Родопите са създадени и функционират активно още през VII - VI хилядолетие Пр. Хр., а цялостната светилищна система се създава през втората половина на каменномедната епоха (през V - ІV хилядолетие Пр. Хр.) или повече от 2 хилядолетия преди траките да заселят нашите земи.
Според учените праисторическите обитатели на нашите земи са разработвали рудници за добиване на мед и злато, открили са и са употребявали живака.
Енеолитните обитатели на нашите земи са първите рудари и металурзи в света и са изработвали най-ранните златни предмети. Тази дейност е свързана със система от сложни религиозни и духовни практики, осъществявани в светилища, функционирали и като астрономически обсерватории.
Откритите праисторически светилища в Източните Родопи са свидетелство за културния и икономически разцвет на една общност с изумителни познания, която, на базата на постоянно и продължително наблюдение на небесните тела, е създавала лунни и слънчеви календари.
Снимките от изложбата представят различни скални структури с множество разнообразни елементи: всечени върху скалните плата и върхове кръгове, басейни, наблюдателни места, каменни „саркофази", фигури, с форма на праисторически идоли и др.
