Преди време имаше някаква кретения, която звучеше в приблизително такъв дух: “Чувствате се подтиснати и депресирани – трябва ви „Колт”!”.

Е, за всички отчаяли се от живота има добра новина! Вече са измислени много по-авангардни начини за умирачка от простото „да си пуснеш куршум в главата”.

Метод 1: Страшно ефикасен. Как мислите, какво представлява - бесене, душене с кабел, харакири? Неее. Чисто и просто пешеходствайте! Хората са казали, че движението е здраве и живот, обаче вие изобщо не им вярвайте.

Този метод всъщност ми е любим, поради безкрайните възможности, които предлага.

Една от тях, макар и семпличка, е да сте от по-разсеяните натури или от тези, дето предпочитат ведро да се усмихват на колегите минувачи, вместо да си гледат в краката нон стоп. Гаранция, че винаги може да се натъкнете на някоя огромна дупка. Ако не пропаднете до другия край на земното кълбо, то поне ще можете да си счупите нещо. Нос, глава (ако сте се спънали качествено и сте се захлупили по лице) или просто крак. Но каквото и да е то, докато чакате „Бърза помощ”, е абсолютно постижимо да си умрете - от старост.

Втората възможност вече е къде по-сигурна. Нарича се идилична зимна разходка по „изчистените софийски улици”. Аз лично за изминалата зима имах 64 падания, в резултат на което инкасирах 3 счупвания и 14 навяхвания. Е, вярно, не успях да се разделя с така скъпата ми за мен душа, но онова, тленното дето му казват, доста пострада. Та може и вие да опитате.

Друго подразделение на втората вариация може да изпробвате по време на буря. Мдаа. Задуйне ли ветърко, си става адска веселба. Едни клони падат, едни рекламни табла, едни покриви, така че, ако нямаш каска, щит или броня (най-добре и трите), има голяма вероятност да прекратиш всичките си светски мъки. Природата си върши работа, някой друг – май не... Защо така става, не мога да ви кажа.

Метод 2: Пресичайте - големи, малки... абе, всякакви булеварди и улици! Като съвестни граждани обаче. Бъдете на пешеходната пътека, огледайте се старателно ту нялаво, ту надясно. Ако искате, се огледайте и напред, и назад за по-голяма сигурност...

След това тръгнете със смела крачка напред. Гарантирам ви, че все ще се изпречите на пътя на някой автомобил, чиято скорост сте имали наглостта да убиете. Това води и до следващата точка:

Метод 3: Ако все пак МПС-то е успяло да забие спирачки, преди да си е свършило работата, то винаги има надежда шофъорът да ви пребие до смърт, понеже сте го стреснали с тъпото си пресичане, точно докато си е говорил по мобилния.

Метод 4: Плащайте сметки, оправяйте се с документи или просто пазарувайте! Тоест, измислете си дейност, свързана с „любезните” обслужващи лица по разните му институции.

Как ще умрете? – по гарантирано вълнуващ начин. Ако не ви изяде зейналата служителка, то поне ще ви направи някоя екзотична вуду магия, която ще доведе до месеци страдания, косопад и цепене на нокти и ще завърши с така бленуваната кончина. Тук е моментът да спомена, че въпросната служителка може да е по-отчаяна и от вас, така че имате възможност съвсем колегиално да си размените и други самоубийствени идеи.

Метод 5: Хранете се! Съвсем сериозно. Тук вариантите пак са два.

В единия случай просто си напазарувайте пълна кошница с плодове в съмнително ярки цветове или „свежи” зеленчуци посред януари месец, гарнирайте ги с 4 дюнера, порция китайско и 2 л. „Механджийско” и след серия гастрити, колити и болезнени коремни спазми, финалът ви е гарантиран. Ако мъките траят повече от 2 месеца, препоръчвам да пробвате с някой от по-горе изброените методи.

Другата преспектива е да седнете някъде навън и да имате неблагоразумието на 35-тата минута тактично да помолите сервитьорката да ви обслужи, прекъсвайки вълнуващия й обмен на флуиди с бармана. Тя, нищо че се кикоти с бармана, всъщност е любовница на готвача. Абе, като едно задружно голямо семейство си е персоналът.

Как ще умрете – готвачът, кръвно засегнат от обидата, нанесена над дамата на сърцето му, задължително ще се прояви като един храбър Ланселот, подправяйки супата ви обилно с черен пипер и цианкалий. Останалото го знаете.

Е, както виждате, съществуват и други възможности освен „Колт”–а. Да не говорим, че тези дни в София се стреля всеки ден, че и по-два пъти, така че с известно обикаляне по места, където често се събират "оперативно интересни лица", имате реалния шанс да се нахендрите на някоя малка престрелчица или кротко убийство я на писател, я на енергиен бос... а убиецът, естествено, трябва да ликвидира и свидетелите, тоест - вас.

Затова не се отказвайте, мили ми приятели, отчаяни от живота. Нали знаете вица за песимиста, който казал: „Е по-зле от това не може!” и оптимиста, който го успокоил: „А, може, може!”. Нека бъдем оптимисти!