Ако сте се уморили от кинематографично поднесени пиеси, които разпарчетосват историите и ви карат непрекъснато да сте нащрек, то третата премира на Народния театър спазва определена последователност. Има разказ с разсъждения. В част от тях влизат героите, останалото ни оставят за домашно.
И понеже авторът е французин - Ив Жамиак, веднага отгатваме, че става въпрос за обич, щастие, но и за един тънък момент, можем ли да си купим семейство (с 20-годишен стаж). Всичко ли е за продан: моля, дайте ми един брой съпруга (съобразяваща се), една дъщеря (може би не толкова опърничава), прибавете семеен приятел - да ме разбира и да има нужда от мен, но не досадник, и 300-400 грама любов, сексът засега оставяме настрана. Има ли пазар на човешките чувства? И ако някой си плати за домашен уют, възможно ли е да го контролира през цялото време, така че нищо да не му се изплъзне от ръцете.
Новосформираното семейство от аматьори около основния възложител Амилкар (Михаил Петров) - автор, продуцент и т.нар. съпруг, създава безсюжетно колективно изкуство с импровизации (като появата на главената за тъща-баба-майка (Йорданка Кузманова) или гаджето (Христо Терзиев) на уличницата (Марта Кондова). В договора чувствата в реално работно време са забранени, не влиза откровение като "обичам те". Героят има самочувствието единствен да ревизира илюзията, но обикновено реалност и игра се омешват. Женствеността (театрална и истинска) у мнимата съпруга (Аня Пенчева) завърта, преплита, застива в... аржентинско танго. Страст и жар със странни последствия.
Пиесата на френския драматург и актьор с наименование Господин Амилкар, по-известна като Всичко е платено, повече от 20 години е хит.
