Знаем какво обичайно предизвиква една дълга и хубава прозявка - изморени сме, скучаем или пък някой около нас се прозява. Но какъв е физиологичният смисъл от това? Защото знаем, че всяко нещо в тялото ни и в природата има своето значение и причини.
През годините са съществували различни теории, които се опитват да обяснят явлението. Една от тях е недостигът на кислород, но тя изглежда вече е развенчана и съвременните тенденции се разграничават от тази хипотеза.
Сега учените е делят на два лагера. Едните смятат, че прозявките са пряко свързани с терморегулацията на мозъка ни, а другите откриват някакви все още неизвестни социални функции на този акт.
Източник: iStock
Основател на първата теория е д-р Андрю Галъп от Принстънския университет. Той установил, че както хората, така и животните се прозяват повече при хладно време и по-малко, когато е горещо. По този начин те осигурявали приток на хладен въздух към мозъка си с цел охлаждане.
Но според д-р Адриан Гугисберг от Женева, ефектът от прозявката върху температурата на мозъка е твърде малка, за да оправдае това действие. Той смята, че прозяването има предимно социална функция и служи за предаване на информация между отделните индивиди.
Източник: iStock
От опит знаем колко заразни са прозявките и това се наблюдава не само при човека, но и при животните. Но какво послание предава тялото ни на околните, остава забулено в мистерия.
