Когато дойдат студените месеци от годината, мръсният въздух винаги става водеща тема и един от основните проблеми, предимно в големите градове. Но и малките също не са пощадени, особено ако голяма част от жителите се отопляват на твърдо гориво.
Въпреки мерките, които се налагат на местно и европейско ниво, проблемът все още е актуален и доста наболял. А последните данни на Европейската агенция по околната среда ни дават актуален поглед за неговия мащаб.
Докладът ѝ е базиран на актуализирани сведения за 2025 г. и за общо 41 страни. Той оценява най-вече дългосрочните последствия от излагането на фини прахови частици, въглероден диоксид и други вредни газове.
Източник: iStock
Подчертава се, че въпреки усилията, все още цели 95% от европейските градски райони са с норми на замърсяване, които надвишават препоръките на СЗО.
Смята се, че ако тези норми бъдат изпълнени, ще могат да се предотвратят 182 хиляди смъртни случая, които са вследствие на по-високата концентрация на фини прахови частици във въздуха, както и още десетки хиляди, които се дължат на продължителното излагане на въглероден диоксид и озон.
Източник: iStock
Най-потърпевши от негативните ефекти на мръсния въздух са страните от Източна и Югоизточна Европа, се посочва още в доклада. И се подчертава, че някои здравословни проблеми, като астмата, влошават сериозно качеството на живот, а други, като сърдечните заболявания, водят често до преждевременна смърт.
Хроничната обструктивна белодробна болест, ракът на белия дроб и диабетът също са в списъка със заболявания. Обръща се внимание и на последните научни изследвания, според които замърсяването на въздуха може да бъде причинител и на деменция.
Що се отнася конкретно за България, данните сочат, че най-често мръсният въздух води до сърдечни удари, следвано от развитие на исхемична болест на сърцето. След това са ХОББ, диабетът и ракът на белия дроб. И именно инфарктът е основната причина за увеличения брой години от живота си, които много българи прекарват с различни увреждания.
