Река Амазонка е най-голямата речна система в света както по обем на водата, така и по площ на водосборния си басейн. Възможно е тя да е и най-дългата река на планетата, но това зависи от въпроса откъде точно извира - тема, която се оказва изненадващо спорна. С дължина от около 6400 километра, Амазонка извира от Андите в Перу, пресича Южна Америка и се влива в Атлантическия океан.
Но това невинаги е било така. През 2006 г. геологът Ръсел Мейпс, тогава докторант, изследвал преноса на речни наноси от Андите към Атлантическия океан, когато забелязал нещо необичайно - малки, древни частици циркон. Тези минерални отлагания не биха могли да произхождат от сравнително младите Анди. Те трябвало да са дошли от изток, което подсказва, че в даден момент от историята на Земята Амазонка е текла в обратна посока.
Допълнително доказателство са откритите в региона фосили на морски организми, които според учените биха могли да попаднат там само ако реката някога е променила посоката си, пише IFL Science.
Източник: iStock
Когато Амазонка е текла наобратно
Съществуват две основни хипотези за това как е станало това. Първата предполага, че преди образуването на Андите наклонът на терена е карал реката да тече от изток на запад към т.нар. арка Пурус, докато водите от западната ѝ страна са се оттичали към Тихия океан. С течение на времето по-високите райони на североизток постепенно ерозирали, което довело до обръщане на посоката на водния поток.
Междувременно издигащите се Анди създали огромен басейн между планинската верига и арката Пурус. Постепенно той се запълнил с вода, докато не прелял и не формирал източно течащата речна система, която познаваме днес.
Според алтернативна теория, предложена през 2014 г., издигането на Андите започнало да задържа повече облаци и валежи, което довело до формирането на обширните влажни зони Пебас. С натрупването на все повече наноси речният поток постепенно сменил посоката си. Макар причината все още да се обсъжда, учените смятат, че тази промяна е настъпила преди около 10 милиона години.
Източник: iStock
Откъде всъщност извира Амазонка
Ако смятате, че спорът за посоката на реката е сложен, въпросът за нейния извор е още по-заплетен. Най-лесният отговор е, че Амазонка няма един-единствен извор. Тя се подхранва от над хиляда притоци, някои от които, като река Мадейра, са значително по-големи от други. Но подобен отговор рядко удовлетворява любителите на географията.
През XVIII век за извор на Амазонка се е смятала река Мараньон в Северно Перу, тъй като именно тя внася най-голям обем вода в системата. С течение на времето обаче самото определение за "извор" се променя.
Според научна публикация от 2014 г. изворът на една река може да бъде определен по два начина: като най-отдалечената точка по основното речно течение или като най-отдалечената точка в целия водосборен басейн, дори ако тя се намира по някой от притоците.
Авторите предлагат тези две понятия да се разглеждат отделно като "основен извор" и "най-отдалечен извор", които невинаги съвпадат.
Източник: iStock
С развитието на проучванията и по-подробното картографиране на Амазонка титлата за неин извор преминава към река Укаяли, считана за най-дългия ѝ приток. Но и това не слага край на спора.
След нови експедиции и анализи на сателитни изображения през 2014 г. екип учени стига до извода, че истинският най-отдалечен извор на Амазонка е река Мантаро. Според техните изчисления това би направило Амазонка малко по-дълга от Нил и би ѝ отредило титлата на най-дългата река в света.
Учените посочват, че най-далечната начална точка на речната система се намира във водосбора на Мантаро, а не на Апуримак, както се е смятало дотогава.
Защо спорът продължава
Дори това откритие не успява да сложи край на дебата. Проблемът е, че около пет месеца в годината горното течение на река Мантаро пресъхва заради язовира Таблачака, построен през 1974 г. Много географи не приемат идеята най-голямата река по воден дебит в света да има извор, който остава сух почти половин година.
Затова някои учени предлагат нов подход - освен "най-отдалечен извор" да съществува и понятието "най-отдалечен извор с непрекъснат воден поток".
Ако предпочитате по-простото обяснение, Амазонка е гигантска речна система, захранвана от множество притоци, сред които най-важна роля играят Мараньон, Апуримак и Мантаро. А въпросът откъде точно започва тя вероятно ще продължи да бъде предмет на научни спорове още дълго време.
