Реките сa източник на вода, храна, препитание и живот на много места по света. Те свързват държави и общности, създават екосистеми и имат наистина важно значение за планетата ни. А някои от тях носят и загадки, които науката дълго време не може да разгадае.
Подобен пример е река Грийн или Зелената река, която е най-големият приток на река Колорадо. Тя тече през каньон, дълбок почти 700 метра, в планинската верига Уинта в североизточната част от Юта. Масивната скална формация е с височина почти четири километра и е на поне 50 милиона години, докато реката е започнала да се формира доста по-скоро - преди по-малко от осем милиона години.
И за това време се формира и една от най-големите мистерии зад една от най-големите речни системи в Северна Америка. Изследователи от Scotland's University of Glasgow обясняват, че в общия случай водата следва пътя на най-малкото съпротивление. И ако тя срещне голям неподвижен обект като скала например, сменя своя път с по-лесен. А резултатът са криволичещите планински потоци, които всички сме виждали.
Източник: iStock
Разбира се, има и случаи, в които големи скали са издълбани от малки реки в продължение на милиони години. Но случаят със Зелената река е по-различен, затова и се смята за "изключително важен", точно какъвто е и регионът около нея.
Обяснението е, че сливането на реките Колорадо и Грийн преди милиони години променя континенталното разделение на Северна Америка. То създава линия, разделяща реките, които се вливат в Тихия океан, от тези, които се вливат в Атлантическия. Освен това създава граници на местообитанията на различни видове от дивата природа, което повлиява и на еволюцията им.
Сливането на реките е обект на научни изследвания вече повече от век и половина. И неизвестните винаги са били налице, най-вече заради липсата на сеизмична активност и големи геоложки събития, които да доведат до това сливане. Сега обаче на преден план излиза една нова теория - за литосферното капково течение.
Източник: iStock
То започва, когато в основата на земната кора се образува плътен слой от богати на минерали вещества. С течение на времето той става достатъчно тежък, за да потъне в мантията. Когато това се случи, потъването може да засегне и земята над него и така да се стигне до понижаване дори на планинска верига като Уинта. А след това минералният слой се откъсва и продължава да расте по-дълбоко в мантията. В планините пък се образува област, подобна на биково око.
Именно подобна област откриват учените в района на двете реки - кръгло пространство на около 200 км под земната повърхност с диаметър около 50 км. И се вярва, че това е древно доказателство за капково течение. И именно то вероятно е довело до отдръпване на земята надолу толкова много (и достатъчно), за да може реките да се свържат и слеят, обяснява Pop Sci.
Според учените, доказателствата, които са събрали, опровергават напълно вярването, че реката е предшествала планините, както и че седиментните отлагания са се натрупали дотолкова, че тя да "нахвърли" планинската верига. А странният път на река Грийн, която успява да намери своето място в планинската верига напук на всякаква логика, вече има своето правдоподобно обяснение.
